Начало » Новини » Коментари
31.01.2023 г.

Овощари и градинари с призив към президента да върне държавността в земеделието

Интересно какво ще се случи
Овощари и градинари с призив към президента да върне държавността в земеделието

Отчаян опит за запазване на родното производство на плодове и зеленчуци Снимка: sinor.bg

От началото на декември 2022 г. до края на януари 2023 г. представители на осем от браншовите организации в сектора на плодовете и зеленчуците водят безплодни разговори на всички ръководни нива в Министерството на земеделието, с надеждата да получат отговор на въпроса защо са орязани ставките за подпомагане по екологичните схеми за трайни насаждения и зеленчуци в Националния стратегически план за развитие на земеделието, одобрен от Еврокомисията в края на 2022 г. И как това отговаря на обещанията на властта приоритетно да бъдат подкрепяни малките и средни стопани, особено в уязвимите сектори.

След като за последните два месеца земеделците са били залъгвани от този служебен кабинет, че уж се работело в техен интерес, днес те се обръщат директно към президента Румен Радев с искане при сформирането на следващия кабинет да се отворят нови преговори с Еврокомисията за промени в Стратегическия план, защото само така браншът би могъл да оцелее. В противен случай той ще бъде унищожен заради „дефектните решения”, прокарани от екипа на земеделския министър Явор Гечев.

Всички ние настояваме да се възстанови държавността в управлението на селското стопанство, защото в момента липсва всякаква комуникация с министерството. Всеки от нас е изпращал десетки писма до агроведомството с искания за корекции в плана, защото в сегашния си вид този план би бил фатален за нашия бранш. И досега обаче отговор не сме получавали”, посочиха пред журналисти представителите на 8-те организации. Сред тях бяха Димитричка Търпанова от Добруджанския овощарски съюз, Божидар Петков от Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Живка Гроздева от Асоциацията на овощарите в България, Слави Трифонов от Националната био асоциация, Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България и Никола Колев от Съюза на дунавските овощари.

Маса провали в управлението на този министър

Едва вчера от агроведомството им било съобщено, че ревизия на Стратегическия план тази година няма да се прави, защото това би забавило нормалния ход на Кампанията за директните плащания и защото щял да им падне имиджът като администрация, която веднага след одобрението на плана прави корекции. Браншовиците обаче са решени да се обърнат за помощ към върховната власт в страната - президентството, защото според тях планът може да бъде преразгледан още тази година и това е записано в еврорегламент 215, посочи Божидар Петков. Той припомни, че дори Брюксел да нотифицира техните искания през май т.г., лекото забавяне в приема на заявления не би попречило на провеждането на нормална кампания. А загубите за бизнеса със сегашния план са просто неизчислими. 

Браншът е потресен и от новината, че коригираният план бил възложен на външна фирма, изборът на която обаче е обгърнат от пълна мъгла. „Кой и как изчисли ставките, без да попитат браншовите организации, така и не разбрахме”, обясняват земеделците, които иначе са изрядни данъкоплатци и като такива плащат заплатите на чиновниците, които очевидно се подиграват с тях. От името на колегите си Божидар Петков припомни, че, когато през лятото бяха помолени от министерството да помогнат при коригирането на техническите забележки по Стратегическия план, направени от Брюксел, организациите са го направили за около две седмици. Едва през октомври миналата година агроведомството обявява ставките, които обаче били направени от външната фирма – там фермерите не са търсени за консултации. И за да стане ясно на читателите какво ще последва, ако при екосхемите се запазят ставките, определени от тази неизвестна фирма, браншовиците дават няколко примера.

Живка Гроздева припомни, че за всичките 8 екологични схеми страната ни ще получи цели 1 милиард евро през следващия период, съставляващи 25% от целия бюджет. Когато обаче ставките по тези схеми са ниски и няма как да стимулират овощарите и зеленчукопрозводителите да прилагат новите екологични изисквания (защото разходите ще са огромни, а субсидиите – минимални), тогава България няма как да прилага заложените в плана интервенции. И резултатът ще бъде пагубен не само за родните фермери, които ще останат без подпомагане за екология, но и а страната ни, която ще връща неусвоен голям процент от този 1 милиард евро.

Земеделците се чудят защо администрацията залага огромни бюджети от по 200 млн. евро за подпомагане на непроизводствени терени като постоянно затревени площи и още 200 млн. евро за неземеделски производства като дивечови ливади и др., докато подпомагането за плодове и зеленчуци остава крайно недостатъчно.

Провали навсякъде

В същото време по екосхемата за ограничаване на препаратите за растителна защита при трайните насаждения чрез поддържане на междуредията субсидията на декар се намалява на 50 лв. на декар. Като с тези 50 лв. стопаните ще правят три пъти по-големи разходи от досегашните, посочи Търпанова. В първия проект на Стратегически план овощарите са предлагали на хектар помощта да бъде от 170 евро, но в последния вариант външната фирма го е намалила на 115 евро. „Така новите мерки стават неработещи, защото няма как колегите да изпълняват три пъти по-високи задължения с по-ниски субисидии", коментира Търпанова. Да не говорим за наложените тавани на плащанията при екологичните схеми, което ще попречи на фермерите да получат по-високи субсидии, когато някои от интервенциите не се усвояват.

Още по-трагична картина описва Слави Трифонов за бъдещето на биологичното производство, където бюджетът е орязан със 180 млн. лв. Липсва всякакво подпомагане и за биопреработена продукция, но иначе този сектор е огласен от властта като приоритетен. „Как тогава до 2030 г. ще ги докараме биоплощите в България до 7% от обработваемата за страната площ, както е заложено в българския план?”, риторично пита Трифонов. И мрачно добавя, че дори в Министерството на земеделието не се залъгват, че спрямо сегашните 1,7% от общата обработваема площ до 2030 г. биоградините най-много биха достигнали 2%. И вина за тези данни ще имат отново чиновниците, измислили един план, в който чувствителните сектори да остават на дъното в националното и европейско подпомагане.

Представителите на бранша не искат никого да плашат с протести, затова на този етап търсят съдействие от висшите етажи на властта, където според тях би трябвало да се мисли повече за защита на родното земеделие. Ако не бъдат чути, те са сигурни, че когато през пролетта новият план влезе в сила, и стопаните видят какви „грижи” е положила администрацията чрез тази АНТИПОДКРЕПА, тогава със сигурност протестното негодувание ще изригне. Само че тогава други "отговорни фактори" ще посрещат силата на това недоволство.

Екатерина Стоилова    

Овощари и градинари с призив към президента да върне държавността в земеделието
7023
 

Последни материали
Виж
При липсата на работна ръка и нежелание за изкупуване от фирмите
Прибирането на реколтата от череши в Кюстендилско е пред провал
Обсъжда се удължаване с година на срока за разплащане по ПРСР 2014-2020
Настояваме за премахване или двойно увеличаване на тавана за украинската помощ
Събитието започва утре в Пловдив
Министерство на земеделието организира конференция за биологичното производство
104,56 лв. на ха е ставката по еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал
НАЗ иска премахване на самоконтролът за остатъци от пестициди
Ягодовият акар застрашава не само бъдещата реколта, но и растенията
Свързани материали
Виж
Предложенията на фермерите
Търпанова: Да приложим румънския опит срещу сивия сектор с електронно фактуриране на вноса
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини