Рекорд от близо пет часа при обсъждане на Националния стратегически план за развитие на земеделието отбелязаха депутати и браншови организации на последното заседание на парламентарната комисия по земеделие, проведено преди два дни. Ясно е, че този дебат трябваше да се проведе преди депозирането му в Брюксел, но браншовиците трябваше да се примирят с факта, че заради политическата нестабилност в страната, всичките им забележки по занижените ставки в животновъдството и производството на плодове и зеленчуци очевидно ще бъдат решавани в бъдеще.
В дебата участваха основно представители на чувстрителните сектори в земеделието, а те имаха сериозни критики към плана, който страната ни внесе в Европейската комисия. Затова земеделският министър Явор Гечев, заместникът му Тодор Джиков и целият екип от директори в агроминистреството бяха длъжни подробно да разяснят отправната точка, от която са тръгнали при подготовката на този стратегически за сектора документ. В един от следващите си броеве Синор.бг ще ви запознае в подробности с исканията на отделните браншове за промени в Стратегическия план.
Основното заключение на депутати, министър и земеделски производители от последното заседание е, че всичките адекватни предложения на браншовите организации за промени в Стратегическия план ще бъдат включени в него при „първото му отваряне”, което ще стане възможно през 2023 г.
В този текст ще се спрем върху интересна част от дискусиите, свързани с инвестициите във фотоволтаици, при която земеделският министър „осветли” схема, създадена преди неговото пребиваване като служебен заместник министър и министър на земеделието в последните три служебни кабинета. Поради огромния интерес към бизнеса с фотоволтаици държавната администрация е решила да заобиколи забраната да не се строят слънчеви панели върху плодородни земи до 7-ма категория, включвайки в измамна схема неизвестни лица от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров”. Целта била земи от 5-а и 6-а категория, чието предназначение е забранено да се променя за строителство на фотоволтаици, да бъдат представяни с документ, че са седма категория. Това ставало по законово определен ред, като определен чиновник в Министерството на земеделието издавал документ, с който инвеститорите отивали в „Пушкаров” и оттам им изготвяли нужното удостоверяване, че категорията на земята била 7-ма, сиреч чукари. Това е тежко нарушение на българските и европейски норми, защото със смяната на категорията предназначението на тези плодородни земи се променя и те вече не могат да се ползват за земеделски цели.
Цялата схема отдавна е разкрита и за да не бъде унищожавана плодородната земя на България, се налага приемането на нов Закон за агрофотоволтаиците. Защото и през следващия програмен период инвестициите във фотоволтаици трябва да продължат да се развиват като „зелена енергия”. Само че без да се краде от фонда на плодородните земеделски земи. И понеже Европейската комисия ще дава субсидии за производство на екологична енергия (този път за нуждите на самите земеделски стопанства), затова и депутатите в 48-я парламент категорично са решени с клаузите в новия закон да бъдат изкоренени възможностите за корупционни схеми. Така че да не се налага да се сменя предназначението на земята при подобни инвестиици.
В тази връзка интересно предложение направи председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните Божидар Петков, основавайки се на германския опит при изграждане на соларни панели в градини с малини, ягоди и други култури, за които засенчването е изключително полезно. Пред депутатите Петков посочи, че на последното изложение на браншовия съюз в Германия, където са участвали 18 изложители и от 4 други организации, фермерите са решени да почерпят опит от германските си колеги. И да привличат инвестиции, така че в техните градини да бъдат монтирани фотоволтаични мрежи.
„Подобни инвестиции са скъпи и не са по силите на нас като фермери, затова ще бъдем доволни, ако в симбиоза с външни инвеститори върху нашите насаждения бъдат построени слънчеви панели”, обясни Петков. И допълни, че на изложениета в Германия са представени иновативни решения на подобни панели, които по никакъв начин не пречат на плододаването на плодовете.
В интервю за Синор.бг Петков обясни още, че „малините и ягодите обичат 50% засенчване, освен това при градушки и порои тези панели ще предпазват растенията от допълнителни щети”. Целта на неговото предложение е с новото законодателство да се даде възможност на земеделски производители и инвеститори в екологична етнергия да се представят с общи проекти, взаимно изгодни на двете страни.
Неслучайно и председателят на комисията по земеделие Росен Костурков обяви, че новият Закон за агрофотоволтаиците би могъл да бъде приет най-рано след три месеца. Разбира се, при действащо Народно събрание, поясни и зам. председателят на комисията Десислава Танева.
Екатерина Стоилова
