Начало » Новини » Интервю
01.12.2022 г.

Радостина Жекова за двойния аршин, с който мерят стратегическите планове на старите и новите членки на ЕС

Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите
Радостина Жекова за двойния аршин, с който мерят стратегическите планове на старите и новите членки на ЕС

sinor.bg

Десетото юбилейно издание на годишната среща на Националната асоциация на зърнопроизводителите, проведено в Пловдив в края на ноември т.г., се отличи с поредица от изключително критични въпроси и коментари, отправени от земеделците към окончателния вариант на Стратегическия план, внесен от сегашния служебен кабинет в Европейската комисия. За родните земеделци натискът върху сектора при изпълнението на новите екологични норми ще окаже негативен ефект върху цялостното развите на зърнопроизводството. Именно затова и един от основните въпроси беше дали ако земеделците се откажат от субидиране след 2023 г. и не изпълняват екологичните стандарти, заложени в европейското законодателство, ще бъдат санкционирани. От отговора на администрацията се разбраи, че всяка държава членка трябва да спазва екологичните норми и затова всеки производител, дори да не получава субсидии, ще бъде глобяван! Този отговор предизвика бурен смях в залата, защото ясно онагледи смехотворността на бюрократската йезуитщина, основаваща се на фиктивно разписаните в еврозаконодателството клаузи, според които „изпълняването на еконормите не са задължителни за фермерите, но били задължителни за държавите членки”.

Цените на пшеницата на световния пазар пикират стремително надолу

В диалога по Стратегическия план, който протече между ръководството на агроминистерството и фермерите, една от най-активните беше Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Членовете на тази организация обработват почти една трета от земеделските земи в Златна Добруджа. За да се чуе тяхната дума, Синор.бг представя интервюто с нейния председател.  

Госпожо Жекова, сериозни въпроси отправихте към администрацията във връзка със Стратегическия план. Защо според вас колегите ви са толкова недоволни от проекта, внесен в Брюксел?

Ако трябва да обобщя, най-големият проблем, който се открои при първоначалното ни събиране с колегите от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите по Националния стратегически план за развитие на земеделието до 2027 г., е, че ние не се припознаваме в този план. Толкова неизпълними изглеждат изискванията, особено в часта екологизация, толкова ще утежнят и без това трудната ни дейност, че естествено възниква у колегите въпроса – защо трябва да го правим? На практика, за да изпълним новите европейски норми, ще се наложи да инвестираме повече средства, отколкото ще получим като субсидиране. Например бъдещата норма, според която при сеитбата на покривни култури те трябва да стоят 6 или 9 месеца на полето. На този етап все още нямаме идея кои срокове индикативно ще влязат в този план, затова и в дискусиите с Министерството на земеделието нашите колеги зададоха въпроса каква ще бъде санкцията, ако аз не искат подпомагане и не участват в подобни схеми. За голямо съжаление, отговорът е измислен отдавна от администрацията в Брюксел, и нашата администрация го е знаела. Защото като държава членка България трябва да изпълни екоизискванията, въпреки че по закон те не са задължителни за самите фермери. За нас това ще бъде основен проблем!

След като се запознахме с изискванията, дълбоко бяхме потресени и от неравнопоставеността между отношението към фермерите от старите държави членки и между нас. Още при обсъждането на плана в Тематичните работни групи стана ясно, че България е сред държавите в ЕС с една от най-ниските употреби на препарати за растителна защита спрямо останалите членки. Ние сме в дъното на таблицата, но въпреки това фермерите ще бъдам длъжни да спазим условността, според която с 35% трябва да намалим употребата на тези препарати. А от сравнителните таблици за използваните до момента количества препарати се вижда, че българските фермери употребяват на хектар 1,6 килограма активни вещества, докато в Холандия тази цифра е 8 килограма на хектар. В същото време изискванията за холандците са да намалят с 50% тяхната употреба – т.е. да паднат до 4, което като количество отново е повече от това, което ние до момента използваме. Но вместо ние да бъдем освободени от тази норма, през следващия период ще трябва намалим употребата на ПРЗ с 35%. Да, по-малко е като процент, но по никакъв начин техните фермери не се доближават до нашата употреба. И причината за това е, че в България прилагаме правилната технология, в резултат на която сме сред най-малките потребители на препарати за растителна защита. Именно затова настоявахме да бъдем изключени от тази условност, но родната администрация не е успяла да постигне съгласие с Еврокомисията по това наше искане.

Защо според вас, преговарящите не са успели да защитят вашата позиция?

Много от нашите колеги, включително аз си задаваме въпроса защо останалите фермери в ЕС не станат като нас и не започнат да ползват по-малко препарати за растителна защита? Очевидно НЯКОМУ ТОВА НЕ Е УДОБНО! Как тогава да смятаме, че сме равнопоставени в рамките на Европейския съюз!

Има обаче още нещо, което направо ме шокира – в една част от Стратегическия план ние буквално бяхме преписахме от френския стратегически план интервенция по прилагането на ДЗЕС, която вече е разрешена във плана на Фарниця и която щеше да пасне идеално в нашите условия. След толкова месеци на преговори с ЕК обаче същата интервенция беше отхвърлена от нашия план – и тук отново нагледно ни беше демонстрирано различно отношение.

За коя интервнеция по-точно става въпрос?

Във френския стратегически план единият ДЗЕС-те (стандарт за добро екологично земеделско състояние) – идеята беше да се намали чувстрителният период, в който покривните култури трябва да останат на полето. За голямо съжаление това не беше одобрено. Не само ние, но и експертите извън министерството са категорични, че не може да има двоен стандарт. Но той се прилага и категорично работи в ущърб на българските производители – както по отношение на използването на препаратите за растителна защита, така и във връзка със екологичните стандарти.

Имаше ли мотив за този отказ от страна на ЕК?

Отказът е бил без никакъв мотив. Сроковете в този ДЗЕС не били приложими за нашия план и това е! Четвъртото необяснимо изискване е свързано с целта да намалим с 50% използването на торовете в производството. Големият въпрос обаче е каква е базата, върху която ние в България трябва да постигнем това половин намаление на торовете. В същото време ЕК е отказала да използва за основа почвени проби, преди да въвежда спад в употребата. Получава се така, че аз, която до момента съм намалявала използването на торове, защото правя прецизно земеделие и имам почвени проби, ще трябва отново наполовина да ги ограничавам. С това решение те отново ще накажат хората, които досега почтено сме спазвали изискванията за опазване на природата. И тези неща сме ги обсъждали в продължение на три години - първо в тематичните групи с МЗм, което договаряше правилата. И после – на равнище Европейска комисия. Защо накрая се оказва, че почти няма значение какво иска да договори България с ЕК. Излиза, че се чува думата само на силните, на тези, които дават парите. Те си имат тяхното зелено развитие за земеделието и трябва го наложат на всички останали. Тези хора си живеят в техния си свят и се опитват да наложат това на нашия свят, това в крайна сметка излиза, че е иначе Общата селскостопанска политика.

Има ли все пак одобрено предложение, което да бъде е в полза за родните земеделци?

Единственият плюс, а това ни костваше големи усилия в преговорите от страна на асоциацията и на министерството и се надяваме да го видим финализирано, защото до последно не можем да сме сигурни, че ще остане в Стратегическия план, е ветрозащитните пояси в Добруджа бъдат приети и да ги одобрят като елементи от ландшафтната инфраструктура. По своята същност няма по-екологична структура от тях. Още в годините на социализма тези лесозащитни пояси са създадени, за да предпазват почвата от ветровата ерозия и затова смятам, че няма по-добър екологичен способ, по който земеделците да започнат да поддържат и това да бъде подпомагано по линия на „Зеления пакт”.

Какъв е проблемът към момента и защо на места тези пояси бяха повсеместно изсичани?

Поддържането им е ангажимент, разписан със Закона за горите, и трябва да се изпълнява от горските стопанства, защото се водят горски фонд. А при всеки дърводобив, дори при санитарната сеч има параметри като събирането на клоните например, за които е казано, че трябва да се изчистват, както и да се премахват издънките. Към момента има общини и горски стопанства в Добруджа, които добре поддържат поясите, но наши колеги сигнализират, че на много места правилата не се спазват и клоните остават да гният – някои полезащитни пояси в региона с години не са поддържани, знаете случаите на масовото им изсичане. Проблемът се задълбочи в Добричко, където голяма част от тези пояси са навлезли в общински пътища и в момента тези пътища са изчезнали напълно, няма ги. В същото време полезащитните поясите са навлезли и в земеделски земи. А с одържавяването на частните земи през 2020 г. има промяна във вида на картирането. И когато от министерството пратят хора, които трябва да заснемат тези терени, а поясите са ги изместили, тогава при картирането имаме силни разминавания, които водят до сериозни грешки при заявяването на земите. Многократно сме повдигали този въпрос, защото се получават проблеми. Именно затова искахме ние като фермери да се грижим за поддържането на тези пояси. И настоявахме в Стратегическия план те да бъдат включени като екологични изисквания, защото за нас е жизнено важно те да бъдат възстановени в първоначалния им вид и да са точно там, където преди десетилетия са поставени от геодезисти и агрономи.

Кои от екологичните изисквания, заложени в плана, ще бъдат неизпълними, според Вас?

Най-много ни притеснява ниската възвращаемост на инвестициите, които ще правим, спазвайки всичките стандарти за Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС). И това се дължи на намалените ставки по Директните плащания. Ще дам пример с разнообразяването на културите, така наречената диверсификация. Средно големите стопанства от по 5 хиляди декара в Добруджа например, задължително ще трябав да отглеждат по 4 култури, от които трите от тях не могат да превишават 90% от общо декларираната от стопанина площ. С други думи, четвъртата култура трябва да бъде върху 500 дка, а това не е малко като площ. За последните десетилетия обаче куртурите, които се отгреждат в България, са основно три – пшеница, слънчогред и рапица за Южна България, а в Северна – пшеница, царевица и ечемик. И сега трябва да търсим четвърта култура, но големият проблем е, че като държава отдавна загубихме пазарите за много култури – говоря за протеинови например. И всеки от нас трябва да търси подходящата за него четвърта култура, ако иска да получава подпомагане. Защото проблемът не е в това дали искаме да го направим, а в това, че трябва да намерим пазари за тези култури. Когато преди десетина години започна субсидирането за протеиновите култури, много колеги тръгнаха с ентусиазъм – инвестираха в цехове за пакетиране, в бази за съхранение, имаха собствени марки – за грах, боб, леща и др. Но се оказа, че вносът е евтин и родното производство не се търсеше. Затова сме много притеснени – как да намерим правилната култура и тя да ни носи доход. Защото очевидно, че плащанията по „зелената архитектура” няма да ни носят приходи. Ще покрием с тях само една част от разходите, с които ще „позеленяваме”. Да не говорим за малките стопани с по 150 декара, които също трябва да изпълняват новите изисквания и не знам как ще ги изпълняват. Според мен в Европа има празнодумие около призива „да спасим малките ферми”! Това са празни приказки!

А как гледате на биопроизовдството като алтернатива?

За биопроизовдството трябват много години усилена работа и инвестиции, докато човек започне да разчита на приходи. Освен това България не е пазар за биопроизводство заради ниската покупателна способност, а този продукт е скъп. Говорила съм с доста колеги, които се отказаха от биопроизводство именно заради безумно високите разходи, големите административни изисквания и др. И когато нямаш стабилен пазар, тогава, няма как да бизнесът да ти нови сигурност. Факт е, че през последните години биопроизводството в страната рязко спадна, хората се оттеглиха. В Добруджа има 3,5 милиона декара земеделска земя, няма как дори част от нея да се превърне в биологична.

На този фон какво бъдеще предвиждате за сектора до края на това десетилетие?

Въпреки проблемите, заложени в Стратегическия план, смятам, че сме достатъчно борбени като сектор и ще оцелеем! Много пъти съм си задавала въпроса какво кара българския земеделец да оцелява през годините. Виждайки земеделието на навън, давайки ни примери с кооперативите в Западна Европа, виждам, че там земеделието оцелява именно благодарение на това сдружаване. Но техните държави подпомагат бранша с цял куп държавни помощи, които се гласуват от техните политици. Това, че в България ние, зърнопроизводителите получаваме само СЕПП и зелени плащания, никъде другаде го няма в стара Европа. Там се отпускат допълнително редица други подпомагания – ето сега ще получат за скъпите торове, за горива и др. Това при нас не може да се случи – от опит го знаем!

Но големият плюс на българските производители е, че след 1989 г. земеделието ни се е развивало въпреки всички трудности около реституцията на земята например. И това, което сме днес, се дължи на тези 30 години упорит труд. Лично аз съм второ поколение фермер – поела съм бизнеса от баща си и се надявам синът ми да го продължи след мен. Като председател на Добруджанския съюз познавам откъде е тръгнал бизнесът на много хора и трябва да ви кажа, че на никого нищо не му е дадено отвън. Земеделците сами са си го изградили. Единици са тези, които по случайност са влезли в този бизнес.

На този фонд не вярвам Европа толкова лесно да задраска нашия бизнес. Да, дразни ги фактът, че нашите стопанства са големи. Но ние ще оцеем именно заради това – защото предлагаме обемите, които са важни за продоволствената сигурност и у нас, и в ЕС. Именно поради големите площи, които обработваме – някои от нас средно над 10-13 хиляди декара, това ще ни помогне да инвестираме в позеленяването, за да отговорим на изискванията по ОСП. В този смисъл смятам, че като сектор ще оцелеем, защото правим бизнес! Докато в ЕС земеделието е хоби, затова има толкова семейни ферми. Там земеделците имат друга основна работа, а селското стопанство им е като хоби. В това се отличаваме много.

Вярно, че българските села обезлюдяха, но този процес започна много преди окрупняването на българските стопанства, само че това е тема за друг много по-дълъг разговор! Първопричината на обезлюдяването е зародена още с индустриализацията по време на социализма! И обществеността трябва да знае, че клишето как „земеделците били унищожили селата по времето на демокрацията” не е вярно. В цялата страна земеделските производители сме тези, които помагат на възрастни и болни хора в селата, разкарват хляб и други продукти, разчистват от сняг пътищата през зимата.

Именно затова и беше твърде цинично отношението на администрацията към някои зърнопроизводители, наследили земята на починалите си родители, които бяха отрязани от подпомагане при мярката за компенсациите заради войната вУкрайна. Става въпрос за малките фермери, които не са гледали слънчоглед две поредни години. Как можеш да го поставиш като изискване, след като сеитбооборотът забранява тази култура да се гледа две последователни години на едно и също място. Поставихме проблема пред министър Румен Гечев, да се надяваме, че ще има решени!

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Радостина Жекова за двойния аршин, с който мерят стратегическите планове на старите и новите членки на ЕС
6248

Последни материали
Виж
Цените на растителните масла, млечните продукти и захарта се понижиха
Храните в света продължиха да поевтиняват и през януари
Според тамошен търговец
България и Румъния свиват покупките на украински слънчоглед
Министърът на икономиката обаче не би подкрепил въвеждането на таван
Пак обещават ведомствени мерки за понижаване на цените на храните
Скачат цените на зеленчуците и тропическите плодове
Храните на едро у нас поскъпнаха до нови рекордни нива
В 8 от 90 проверени адреса в 4 села от община Марица
Задържаха 15 кубика незаконни дърва за огрев само за 2 дни в Пловдивско
Стратегическият план ще бъде променен при пълна прозрачност
Готова е наредбата за директните плащания
Свързани материали
Виж
Второ поколение фермер
Добруджанката Радослава наследява от баща си риска да инвестира в модернизация
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2023
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам