Когато един администратор иска се измъкне от неудобни въпроси, той облъчва събеседника си с мъгляви обещания за действия в необозримото бъдеще, които щели да работят в защита на исканията на този събеседник, но неясно кога и как. Така се получи и с отговорите на въпроси, поставени от членовете на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) по законодателната програма на ведомството, отправени към служебния министър на земеделието Румен Гечев по време на десетия национален аграрен семинар, организиран от НАЗ в края на миналата седмица. Темата на форума беше „Българското зърно за добра храна“, като освен въпросите за новото законодателство на него беше представена обширна информация за бъдещите политики в сектора.
Първите въпроси на фермерите бяха свързани със законодателството, като с приоритет беше питането кога най-после ще бъде променен безкрайно архаичният Закон за опазване на земеделското имущество, който би сложил край в кражбите на селскостопанска продукция или в споровете между животновъди и растениевъди за безконтролната паша в чужда собственост.
От отговорите на Гечев се разбра, че се готвели варианти за бъдещи санкции, но без крайно необходимите преговори с министерството на вътрешните работи е невъзможно подобен законопроект да бъде подготвен. „Докато не се даде определение за прага на вредност на определеното деяние, което да подлежи на санкция, няма как да предложим работещ вариант”, посочи Гечев. Сред досега обсъжданите варианти са кражби до 1000 лева да не се считат за щета, но дали това ще се приеме от земеделците? Освен това, ако има многократна повторяемост на престъплението под този праг, въпросът е кога органите на реда би трябвало да се намесят. Дали това да стане при 10 подобни нарушения или много по-рано? И какви ще бъдат задълженията на местната власт, когато нарушенията се извършват в отдалечени и малки населени места? Вместо да отговори на зърнопроизводителите, Гечев на практика обясни как администрацията се е запъланала на важни текстове за праговете на щетите. Може би затова и пректозаконът залежава в чиновническите бюра до някой следващ кабинет, който би се захванал с решаването на този 30-годишен проблем!
Да, фермерите са наясно, че като служебен министър Гечев е ограничен в прокарването на важни промени в законодателството, свързано с агросектора. Но когато застанеш на най-високия административен пост, ти си длъжен да решиш минимум 10 тежки проблема, които пречат на сектора, независимо дали си там са 3, 6 месеца или за година!
Същото се отнася и за останалите нормативни инициативи като приемането на новия Закон за браншовите организации в земеделието и промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чието приемане отдавна трябваше да стане факт. Добрата новина за фермерите е, че придвиждане ще има поне на Закона за браншовите организации в земеделието. Гечев увери присъстващите, че още тази седмица проектът ще бъде качен за обсъждане на страницата на Министерството на земеделието, така че да започне процедурата по неговото приемане. Служебният министър припомни, че основната чернова на този закон беше подготвена по време на предишния служебен кабинет с мандадт до края на 2021 г., в който той беше зам. министър, когато беше подготвена наредбата за представителните браншови организации. Редовният кабинет през лятото е продължил работата, поставяйки тази наредба в основата на бъдещия законопроект. Затова и сегашното правителство има готовност да го придвижи напред.
Колкото до Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, там Явор Гечев припомни, че България не се нуждае от поредната поправка на този документ, а от съвсем ново законодателство. То обаче би трябвало да се подготви от редовен кабинет, който има подкрепата и политическите сили.
Екатерина Стоилова
