Европейският съюз се сблъска с неочакван проблем при вноса на зърно от Украйна. От една страна вносът на укранско зърно помогна на Брюксел да стабилизира цените на пазара, но от друга, създаде нов сериозен проблем в отношенията с европейските фермери. Украинската земеделска продукция се изсипа на пазарите в източно европейските държави, които, за разлика от Западна Европа, нямаха проблеми със суша и спад на добивите. В резултат цените на местните пазари паднаха и това доведе до масово недоволство сред фермерите, предимно собственици на малки ферми. Спадът в цените на тяхната продукция на фона на галопиращото поскъпване на горива, смазочни материали и торове се превръща в много тежък удар за тях. Важно е да се подчертае изрично факта, че тези извънредни и то големи доставки на селскостопанска продукция от страна, която не е членка на Евросъюза изобщо не бяха планирани и калкулирани в сметките на европейските производители.
През юли Русия и Украйна с посредничеството на Турция подписаха споразумение за доставка на украинско зърно на световните пазари през пристанищата на Черно море. Според украинската страна в складовете към края на юли е имало около 20 милиона тона зърно и слънчоглед. Най-вероятно това количество е силно преувеличение, но във всеки случай става дума за много големи обеми в милиони тонове. Към тях трябваше да се добавят и резултатите от новата реколта, предполагаемо около 50 милиона тона.
Преди подписването на Споразумението се предполагаше, че основният дял от тези доставки трябва да бъде насочен към развиващите се и то по-бедни страни (които традиционно са основния пазар за украинските износители на селскостопанска продукция). Реалността се оказа доста по-различна. До средата на септември за Турция и азиатските държави замина около 47% от зърното, но само 17 на сто в Африка, а 36% в Европейския съюз. Според оценките на Полската народна партия, която представлява предимно интересите на местните селяни, около една трета от цялото зърно внесено в Полша е от Украйна. Премиерът Матеуш Моравецки обеща през юли, че украинско зърно няма да се продава в Полша, но явно нещо се е объркало. Данните на полското министерство на земеделието показаха, че само през първата половина на 2022 г. в Полша са внесени около 640 хиляди тона украинско зърно (основно пшеница и царевица), като този процес беше улеснен от разпоредено от Брюксел премахване на вносните мита за всички украински продукти. Важно е да се отбележи, че за разлика от редица други европейски държави Полша през 2022 г. нямаше проблеми със зърнената реколта, която се оценява от европейското търговско лоби COCERAL като добра за производителите на пшеница – 12 млн. т мека пшеница (11,9-12,2 млн.т – 2020 г. и 2021 г. и 10,9 млн.т – 2019 г.) и много добра за производителите на фуражно зърно - 7,48 млн.т царевица (7,45 млн.т – 2021г.; 4,25 - 4,86 млн.т 2019 и 2020 г.). Според публикации в специализирани издания през втората половина на септември средните цени на пшеницата със съдържание на протеин 12,5% бяха около $325/т, а на царевицата – около $307/т, но предвид по-високите добиви в Полша цените бяха под тези нива. При тези условия появата на големи количества евтино украинско зърно (източниците посочват дъмпингови цени от около $270 за тон пшеница и $250 за тон царевица ) изхвърли от пазара местните производители.
С протести фермерите от Източна Европа се обръщат към Брюксел с апел – „Край на разделението”!
Най-губещите са по-малките производители, които нямат достатъчно финансова опора, за да се справят с проблемите, свързани с ценовите колебания. В миналото цената от 250 долара за тон пшеница биха се считали за доста приемлива и дори добра, но от края на 2021 г. нарастващите цени на енергията драстично намалиха рентабилността на селскостопанското производство. Спадът на еврото спрямо долара до паритет също не помогна. През август-септември литър дизелово гориво в Полша е струвал средно около 1,6 евро, което е два пъти повече от средата на 2021 г.
Тази година се добави и проблемът с торовете. Експертите коментират, че «заради санкциите стана трудно да се доставят евтини торове от Русия и Беларус и беше практически невъзможно да се заменят колосалните количества доставки от Изток от други източници за кратко време». Вътрешното производство на торове в ЕС преживява трудни времена поради рязко покачващите се цени на газа.
Сега един тон карбамид в Европа струва около 1000 евро и ако проблемът с недостига на торове не се реши, тогава 2-3 000 евро изобщо не изглеждат нереални.
В ситуация, в която и горивата, и смазочните материали, и торовете са толкова скъпи, дори доскоро високите европейски цени на пшеницата и царевицата изглеждат напълно незадоволителни. особено когато в играта влезе украинското зърно, пласирано по дъмпингови цени.
Полските производители са предлагали на Брюксел да се ангажира с изкупуване на украинското зърно и да го задържи извън европейския пазар. Впрочем тази идея не е на поляците.
Както вече коментирахме в СИНОР, още в началото на юли Максимо Тореро, главен икономист на ООН Организацията по прехрана и земеделие заяви на брифинг, че ако днес от Украйна се изнасят повече от 3 млн. тона пшеница, „например 5 млн. тона, трябва да се внимава, защото това може да доведе до друг проблем – цените да паднат твърде много … И тогава фермерите, които днес използват торове (скъпи поради цените на енергията), ще бъдат изправени пред значително предизвикателство---". Така че трябва да преценим как най-добре да се справим с това зърно, което може да бъде изнесено (от Украйна) и което, ще можем да го използваме в бъдеще, но не и веднага да го пуснете на пазара през тази година. В момента това не се изисква". Като един от вариантите той предложи да се използва украинското зърно за създаване на резерв, който може да се използва при спешни случаи. „Така че трябва да сме много внимателни, когато оценяваме потока от допълнителна пшеница“, предупреди Тореро.
Еврочиновниците обаче са останали глухи към неговия съвет.
Полша не е единствената страна, която страда от конкуренцията с украинското зърно. Румъния и България са изправени пред същите проблеми. В България наскоро се проведоха масови протести. Българските фермери и политиците, които ги представляват, твърдят, че конкуренцията е нелоялна. От украинските производители не се изисква да спазват строги екологични стандарти, без които местните продукти няма да бъдат сертифицирани. И съответно разходите им, при равни други условия, са несравнимо по-малко. Ако по-рано този проблем беше спрян от вносни мита, сега те не съществуват.
Недоволството активно назрява и във Франция, където фермерите са изправени пред появата на пазара на огромни количества не само зърно, но и украинско пилешко месо.
Източници: Зърно Он-Лайн ( https://t.me/zolnews); COCERAL; FAO
