Обзорът за зърнения баланс на България към 31 юли тази година показва големи рекорди в запасите от почти всички зърнени и маслодайни култури. Големият проблем обаче е, че заради тези запаси фермерите трудно ще продадат реколтата си на прилични цени, тъй като складовете са пълни и търговията "седи в застинала поза" вече втори месец. Това показват данните на Министерството на земеделието към началото на новата стопанска година 2022-2023 г., която започна от 1 август т.г.
Ако през 2020 г. страната ни е посрещнала новата стопанска година с 3 милиона това пшеница, като тук влизат и прибраната реколта от хлебно зърно, то през миналото лято към 31 юли тези запаси са били 4,5 млн. т. За да достигнат това лято 5 милиона тона, което е огромен капацитет, на фона на ограничените складови наличности в страната. Това означава, че в ущърб на земеделците за пореден път търговците ще изкупуват това лято продукцията на смешно ниски цени. Ще ги запазят в складовете си и когато прези зимата ценовите оферти отново се покачат с около 30-40%, ще си реализират значителни печалби. Преобладаващата част от тях обаче няма да влязат в българската икономика, тъй като компаниите са чуждестранни.
Според обзора на агроминистерството към края на юли 2022 г., която се изчислява въз основа на подадените декларации в областните дирекции „Земеделие“, съхраняваното количество зърно в обектите за съхранение пшеницата е 6 546 801 тона, ечемикът - 616 747 т, рапицата – 287 617 тона, царевицата - 660 245 тона, а слънчогледа - 736 549 тона.
Какво искат зърнопроизводителите за следващия програмен период
Общият ресурс от всички зърнени и маслодайни култури, с който страната разполага към 31 юли 2022 година ( плюс ръж, овес, тритикале, сорго и оризова арпа) е 14 396 553 тона. Вносът и вътрешнообщностни доставки от средата на миналата до средата на тази година са 1 334 098 тона, а наличните зърнени запаси към 31 юли 2022 година се оценяват на 8 211 668 тона.
Обзорът на агроминистерството показва още една трагична за страната тенденция и тя е свързана с вътрешното потребление на пшеница. Докато преди присъединяването на България в ЕС населението и животновъдството потребяваше годишно по 1,5 млн. т зърно, тази година вътрешното потребление само на пшеница плюс износа възлизат едва на 437 178 т. Ето и разбивката на агроведомството по пера – за консумация на брашно и зърно от хората са използвани едво 57 900 т, за фураж - 34 800 тона, за индустриална употреба - 6 хил. т. За износ и вътреобщностни доставки - тона 338 478 – от юли миналата година до юли тази година, като от тях за вътреобщностни доставки са експортирани 64 701 т и за трети страни - 273 777 т.
Интересни са и последните данни на агростатистиката към 19 август, според които пшенишчената реколта за стопанската 2022/2023 г. е в размер на 6 638 402 тона. От тях са ожънати 6 335 754 тона, заедно с преходния остатък от реколта 2021/2022 г. в размер на 296 648 тона. Към 19 август т. г. са потребени 789 260 тона, от които 161 350 тона за вътрешния пазар и 627 910 тона е износът.
