На 15 август светът почита успението на Пресвета Богородица, а в България този ден е известен още като Голяма Богородица и е един от най-тачените християнски празници. Всеки от нас влиза в храма, за да потърси покровителството и милостта на Света Богородица в житейските проблеми. Освен за здраве нека се помолим за връщане към моралните ценности и да измолим добруване за България.
Според преданията на този ден Божията майка напуска земния живот на 64-годишна възраст и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата и закъснелият апостол Тома, намират там само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни!“.
След тържествената литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.
Според българските фолклорни традиции на този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
