В майското издание на бюлетина на Центъра за оценка на риска към Министерството на земеделието (МЗм) е публикуван изключително важен анализ за необходимостта и в България за заработи Национална здравноосигурителна каса, която да осигурява задължително осигуряване на животните срещу заразни болести. Анализът е подготвен от доцент-докторите Янко Иванов и Илиян Костов и има за цел да сравни досегашното подпомагане на фермите при възникване на силно заразни огнища с европейската практика, която се основава не само на държавно, но и на частно съфинансиране. А това в условията на задълбочаващата се финансова криза означава, че и у нас трябва да се търсят нови възможности за споделяне на разходите и отговорностите по ликвидиране на епизоотиите между стопаните и държавата, четем в доклада.
При сега съществуващата схема за изплащане на обезщетения в България стопаните получават 100% компенсиране за унищожените животни в случай на поява на огнище на заразна болест. И то без да се вземе предвид нивото на биосигурност на животновъдния обект. Средствата са изцяло от републиканския бюджет и от фондовете на ЕС за съфинансиране на някои болести по животните. Докато таксите, събирани съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, постъпват в републиканския бюджет, откъдето се разпределят средства към всички ведомства на бюджетно финансиране. На практика средствата за здравеопазване на животните се отпускат на БАБХ от държавния бюджет, с разчет за всяка календарна година чрез Министерството на земеделието.
И животновъдните ферми се нуждаят от енергиен одит
Огромният недостатък на тази система е, че липсват ясни критерии при определяне на размера на отпусканите средства, поради което те не винаги са съобразени с предвидените мероприятия, залегнали в националната програма за профилактика и борба с икономически и социално значимите болести, отбелязват експертите. Това крие сериозен риск не само за опазване здравето на животните, но и за системата за общественото здравеопазване по отношение на зоонозите и безопасността на храните, опазване на околната среда и биологичното разнообразие.
И което е най-важно - липсва обвързаност между изискването към фермерите за въвеждане на системи за биосигурност на фермите, отпускането на субсидии, застраховането и или здравното осигуряване на животните и размера на изплащаните обезщетения в случай на поява на заразна болест, срещу която държавата изцяло или частично финансира мерките по нейното предотвратяване, ограничаване и ликвидиране.
Огромната нужда от Здравен фонд
Именно затова, за да се подкрепи финансирането на профилактиката и борбата с обществено значимите болести по животните в т.ч. на тези със зоонозен характер, правителството следва да обмисли възможността за въвеждане на задължително застраховане на животните и/или създаване на здравно осигурителна каса към «ДФ Земеделие» с такъв предмет на дейност. Тази каса трябва да има статута на законова институция с устав и със съответните права и задължения и да осъществява дейността си в съответствие със законодателството на България.
Касата трябва да работи в тясна връзка с БАБХ, с разплащателната агенция, която изплаща субсидиите на животновъдите, със застрахователните компании, които изплащат компенсациите (обезщетения при застраховка) за умрели, принудително убити или заболели животни и с Министерството на финансиите. Тя трябва да се явява в съда като ищец или ответник при решаване на съдебни спорове, касаещи дейността й. Активите, капиталът и източниците на финансиране следва да бъдат набрани от:
* Трансфер на средства от държавния бюджет за финансиране на болестите от държавната профилактична програма;
* Трансфер на средства от фондовете на Европейската общност за борба с някои болести по животните;
* Финансови средства, получени като кредит или заем;
* Доброволни дарения от физически или юридически лица от страната и чужбина;
* Такси, събирани от собствениците на животни;
* Приходи от финансови инвестиции или от продажбата на активи;
* Други източници не забранени от закона.
Касата ще може да използва своите активи, ресурси и финансови средства единствено и само за целите, описани в устава. Целесъобразното поделяне на разходите, ползите и отговорностите между потребителите на ветеринарни услуги, доставчика им и финансиращите ги институции би могло да допринесе значително за подобряване системата на здравеопазване на животните и защита на общественото здраве, посочват авторите на доклада.
Ако политиката е насочена към по-бедната част от населението, занимаваща се с животновъдство, критериите за справедливост трябва да играят водеща роля. В този случай държавата трябва да създаде необходимите предпоставки, условия и стимули за преструктуриране на стопанствата и адаптирането им към нормите на ЕС, за да не останат уязвими места в системата. Това се отнася най-вече за отдалечените слабо населени и труднодостъпни райони със слаборазвита инфраструктура и икономика, където е трудно да се прилагат чисто пазарните механизми.
При разработване на такава система трябва да се има предвид следното:
* В случай, че таксуването е общо и на национално ниво, една схема с ясни критерии за преразпределение на средствата, събирани от таксите, би дала възможност на централното ръководство да насочи необходимите ресурси към по-бедните райони, с приоритет към социално слабите животновъди. Условието обаче трябва да бъде предварителното категоризиране на въпросните стопанства като нуждаещи се - на базата на определени критерии и тяхното регистриране;
* Индиректното таксуване в сектора животновъдство трябва да се прилага много предпазливо, като се прецени внимателно видът на стоките и услугите, които ще бъдат облагани с такси, както и потребителите на тези стоки и услуги, за да не се стигне до такова увеличаване на размера на таксите, което да направи невъзможно тяхното плащане от социално слабите стопани. Когато се разработва здравно осигурителна схема за животните, стимулите и помощта трябва да са насочени към по-бедната прослойка стопани. Това може да бъде постигнато, като се сподели финансовата тежест със здравно осигурителните фондове, посредством постепенно увеличаване на вноските или чрез въвеждане на премия или субсидия, при реален принос на стопаните за снижаване на риска от проникване и разпространение на епизоотии.
* Наличието на политически натиск при вземане на решението или пък на личен интерес от страна на този който взема решението, може да окаже значително влияние върху ефективността и ефикасността му, което в крайна сметка да рефлектира върху “цената на промените” и върху много аспекти в процеса на изграждане и утвърждаване на пазарните механизми и при приватизацията на услугите.
Необходимо е да се разработят обективни критерии за оценка нивото на биосигурност на животновъдните обекти в България, които дават възможност на стопаните им да управляват много от рисковете, свързани с унищожаване на потенциалните източници на инфекции, прекъсване на механизмите на предаването им и създаване на невъзприемчивост на животните. Тези критерии трябва да служат като база за категоризирането на животновъдните обекти по степен на благополучие и риск по отношение на заразни болести и при изплащане на обезщетения на засегнатите от такива болести стопани, чиито животни следва да бъдат унищожени за ликвидиране на епизоотични огнища. Същите критерии трябва да служат и на стопаните на животни при разработването на своите бизнес планове, с които да кандидатстват за субсидии.
Съучастието на фермерите в тези застраховки е започнало първоначално в Швейцария и после се разпространява и в останалите европейски държави. Според участието на фермерите в тези здравни фондове старите държави членки на ЕС могат да бъдат условно обособени в три групи:
* Скандинавски страни, Белгия и Германия – със силно участие на фермерите;
* Италия, Португалия, Испания и Гърция – с минимална роля на фермерите;
* Великобритания, Австрия, Швейцария, Норвегия и Люксембург – в които фемерите и държавата са равнопоставени при вземане на решения.
Индиректните загуби, свързани с наложени ограничения или забрана за търговия с животни и животински продукти, обикновено се компенсират от частни здравно осигурителни или застрахователни фондове, каквито съществуват в Холандия, Германия и Великобритания или пък от общински, каквито има във Финландия и Франция или пък от смесени публично частни фондове каквито функционират в Дания Финландия и Испания.
През последните години се забелязва тенденция за увеличаване дяла на частното осигуряване и застраховане на животните спрямо държавните фондове. Национални схеми за подобряване здравеопазването на животните съществуват в Австралия и Гърция. Те са комбинация от финансови механизми с частично пряко или косвено таксуване, предназначено за здравеопазване на животните.
Ето и основните препоръки, които експертите дават на следващата власт, преди да се пристъпи към този начин на обезщетяване на животновъдните ферми в страната.
1. Министерството на земеделието следва да разгледа възможността размерът на обезщетенията на стопаните на унищожени животни да се основава на категоризацията на фермите по отношение на степента им на обезопасеност, в съчетание със стимули за превенция на рисковете, като се акцентира повече на стимулите, отколкото на санкциите. Стимулирането трябва да включва биосигурността на фермите, идентификацията и регистрацията на животните, ваксинациите и изследванията удостоверяващи здравния им статус, чието предназначение е да предотвратят проникването и разпространението на такива болести.
2. За да се гарантира управлението на рисковете, свързани с предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните посочени в Регламент (ЕС) 2016/429 и Приложение III към Регламент (ЕС) 2021/690, би следвало да се помисли върху възможността към ДФЗ се създаде Национална здравноосигурителна каса с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване на селскостопанските животни. Националната здравноосигурителна каса може да функционира на принципа на споделената отговорност между държавата и собствениците на селскостопанските животни, като „взаимоспомагателен фонд“ по смисъла на чл. 36 от Регламент 1305/2013 ЕО и да е акредитирана по съответния ред от Агенцията по акредитация.
3. Застрахователните плащания трябва да покриват не повече от общия размер на разходите за отстраняването на преките загуби и да не изискват и да не са свързани с определяне на вида или количеството на бъдещото производство. Не се допуска свръхкомпенсация (двойно обезщетяване) в резултат на комбинирането на средствата от Касата с други финансови инструменти на национално равнище или на равнището на Съюза или с частни застрахователни схеми.
4. Необходимо е в новия програмен период МЗ да разработи и приложи схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии в областта на застраховането на селскостопанските животни срещу заразни болести. За целта ще трябва да се разработи във ветеринарното ни законодателство правната рамка на здравното осигуряване на животните, правата и задълженията на страните, размера на здравноосигурителните вноски и на обезщетенията.
