На 24 май България празнува най-светлата дата в своята история – създаването на писмеността от двамата свети братя Кирил и Методий! Историческите податки са крайно недостатъчни, за да се определи точната дата на сътворяването на глаголицата от Кирил. Смята се, че това е станало малко преди нейното разпространение от двамата братя и техните ученици Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава. Така че писмеността българска е създадена в периода от 855 до 862 година.
Благодарение на княз Борис I делото на Кирил и Методий намира благодатна почва за разпространение из пределите на тогавашното българско царство, където се създават първите два книжовни центъра - за обучение на славянски църковен клир и за просветно-книжовна дейност, като за тази цел Борис оставил Наум в столицата Плиска, а Климент изпратил в областта Кутмичевица с център Охрид.
След възкачването си на престола (893) цар Симеон I преместил столицата в Преслав, където съсредоточил книжовната дейност (вж Преславска книжовна школа и Охридска книжовна школа). Един от Методиевите ученици, продаден в робство във Венеция, откупен в Цариград и дошъл след това в България, бил Константин (по-късно епископ Преслав-ски). Климент Охридски, Наум и Константин Преславски са не само просветни дейци, но и книжовници, които създават много оригинални и преводни съчинения. В резултат на дейността им България се издига като пръв мощен център на славянската писменост. От нея славянската писменост и книжнина се разпространяват в Киевска Рус и в Сърбия и стават основа на книжовното им развитие.
Възраждането прекъсва вековния период на безпросветност в България и в средата на 19-и век благодарение на църквата и учителите постепенно населението започва да се обучава. Едно от първите килийни училища в Източна България се намира в странджанското село Бръшлян, обадено днес за архитектурен резерват.
За читателите на Синор. бг представяме част от историята на това училище. Създадено през 1851 година, то просъществува седем години. В него са били обучавани само мъжките деца от селото, на възраст между 10 и 12 години.
Обучението се е провеждало от местния поп Пейо Киприлов, като децата пишели не само върху пясъчни дъски. Само в този регион децата са се обучавали в българската азбука, пишейки и на специални малки дъски пинакиди, върху които е имало тънък пласт восък. Покритието се е нагрявало леко върху огъня, колкото пластът да омекне и върху него децата са изписвали буквите, учейки се на четмо и писмо. Сядали са върху ярешки и агнешки кожи на земята, а сметалата им са били с малки дървени летвички, нанизани върху тел. Обучението за всяко дете е продължавало две години. По-заможните хора са пращали децата си да се учат в големите градове, както е ставало по онова време в цяла България.
