Само допреди няколко седмици анализаторите коментираха, че рекордният индийски износ на пшеница в значителна степен ще компенсира спада в експортния потенциал на Украйна през 2022/23 г.. На 21 април Международният съвет по зърното прогнозира, че през новата маркетингова година добивът от пшеница в Индия ще достигне рекордните 111,3 млн.т, а износа – 9,5 млн.т , в сравнение с предишния рекорден показател от 7,9 млн.т през текущия сезон и само 2,4 млн.т през 2021/21 г. В началото на април в търговските среди дори се говореше, че индийският експортен потенциал може да надхвърли 10 млн. т и дори 11 млн.т. Климатичният фактор обаче коригира тези оптимистични прогнози. Април 2022 г. в Индия беше най-горещият месец от 1901 г. насам, като рекордната жега удари основните щати, произвеждащи пшеница, Пенджаб, Утар Прадеш и Мадхя Прадеш. Официалната оценка за размера на новата реколта през миналата седмица се срина до 105 млн.т и попари надеждите за увеличение на износа.
В края на миналата седмица индийското правителство издаде указ за забрана на износа на пшеница от страната, което предизвика истинска ценова експлозия на зърнените пазари от двете страни на Атлантическия океан.
В понеделник 16 май, в рамките само на един ден, вследствие на индийската забрана за износ, цената на юлския контракт пшеница на борсата в Чикаго се покачи с драстичните 25,75 долара, до най-високите стойности от два месеца насам до $458,39/т. На 17 май пшеницата в Чикаго продължи да се катери нагоре, като борсата затвори на равнище около $470/т ($257/т – 17.05.21 г.).
Забраната обаче се оказа непълна и по отношение на нейното прилагане има много неясноти. Веднага след оповестяването за правителственото решение от министерството на снабдяването разясниха, че експортното ембарго се разпространява на договори с неотменяем акредитив сключени на 13 май. Официалните лица поясниха, че „правителството ще разреши на частни компании да изпълнят поетите задължения и да изнесат 4,3 млн. тона пшеница до юли в държави с недостиг на храни в случай на "искания от техните власти". След указанията на индийското правителство последва друга изненада. Египетското правителство съобщи за одобрение на покупката на 500 хил. тона индийска пшеница и то без задължителната досега тръжна процедура. По-късно египетският министър на снабдяването Али Мозели коментира пред Reuters, че правителството на Египет е дало специално разрешение на Държавната египетска агенция GASC да купува зърно направо от държави или компании. Впрочем по-късно министърът сподели, че сделката с Египет е съгласувана, но не и финализирана все още (had been agreed but not signed yet).
Избирателното насочване на индийския износ и промяната в търговската политика на най-големия вносител на пшеница в света засили паническите настроения на зърнените пазари. Според представител на Rabobank в Сидни ходът на Индия е важен, защото сигнализира, че все по-големи обеми на търговията ще се реализират по непазарен сценарий - държава за държава, в който доставките на храните ще се използват все повече като политически инструмент. „Вместо пшеницата да се насочва там, където има най-висока цена, тя ще отиде там, където правителството на определена държава реши“, смята анализаторът на банката.
С други думи зърното все повече се превръща в политически инструмент. „Това само увеличава риска от продоволствен дефицит, особено за развиващите се страни и тези, които са зависели от доставките на основните храни от региона“, предупреждава и Робърт Рени, директор по пазарните стратегии в новозеландската банка Westpac, цитиран от Financial Times.
