Конфликтът в Украйна и последиците за търговията на селскостопанска продукция с Европейския съюз (ЕС) наложиха необходимостта от екстрени действия в стратегическото планиране за развитието на селскостопанския сектор и за осигуряване на продоволствената сигурност в Общността.
Първата реакция на Европейската комисия в помощ на фермерите беше да настоява те да бъдат включени в групата на бизнесите в ЕС, които могат да получат компенсации за повишените цени на енергийните продукти. Вследствие на това ще се разреши на всяка държава-членка да приложи схема за подкрепа за покупка на торове, като сама ще определи размера на помощта. Предстои ЕК да уточни детайлите по този механизъм за подкрепа, но със сигурност се знае, че ще има таван на субсидията.
Схемата ще помогне повече на някои сектори – основно на зърнопроизводители, отколкото на други като свиневъди например, коментира еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховски в интервю за полската медия Rzeczpospolita. Той посочи, че конфликтът в Украйна е задълбочил проблемите в свиневъдния сектор, където през последните години расте броят на фалиралите стопанства, и се търсят начини да се помогне спешно на останалите работещи животновъди. Такива мерки ще бъдат интервенциите на Европейската комисия на пазара за свинско месо.
Разходите за зърнопроизводство растат с часове
В момента в Европа има 2 млн. ха земеделска земя, която не се използва за отглеждане на култури и животни. Заради проблемите с доставките на фуражни култури се обсъжда възможността за дерогация от задължението за определяне на площи, свободни от протеинови култури. ЕК предлага също да се използва кризисният резерв, който е в размер на 500 млн. евро. Средствата са предвидени в бюджета на ЕС и по правило се разпределят под формата на директни плащания към фермерите в края на календарната година. ЕК иска те да се използват сега за подкрепа на най-засегнатите от кризата сектори.
Дори в новите условия Европейската комисия не се отказва от амбициозните си „зелени“ цели в първичното и вторичното производство на храни, както и във веригата за доставки на храни. Еврокомисар Войчеховски напомни, че на фермерите ще се наложи да намалят употребата на торове, но да произвеждат същите или дори по-големи количества култури.
Унизителното подпомагане за родните производители на плодове и зеленчуци
„Заложени са различни решения, включително използването на оборски тор, употребата на растителни остатъци за наторяване, прецизно земеделие и селективно торене само там, където е необходимо. Малките ферми са по-устойчиви от големите стопанства в условия на болести по животните и от гледна точка на необходимостта от умъртвяване на стадата“, отбеляза комисар Войчеховски пред Rzeczpospolita. Той допълни, че при преработката на селскостопанската продукция ще се стимулират местните предприятия, а при търговията ще се разработват късите вериги на доставки.
В допълнение към мерките на ниво ЕС за справяне с кризите, държавите-членки ще трябва сами да определят мерки в своите стратегически планове. Всяка държава сама ще определя в каква степен може да се включи в изпълнението на високите „зелени“ амбиции, заложени в Общата селскостопанска политика и стратегиите „От фермата до трапезата“ и за биологично разнообразие. Възможност да се правят промени и „фини настройки“ на плановете ще има всяка година през новия програмен период.
Словакия вече обяви, че ще направи съответни корекции в своя стратегически план за селското стопанство. Промените могат да се отнасят например до „добавяне на интервенции, които включват мерки за смекчаване на негативните ефекти от настоящата ситуация и възможни инструменти за компенсация за словашки първични производители и преработватели, обясни министерството, цитирано от Euractiv.com. Остава обаче неясно дали Словакия ще може да намали своите екологични и климатични амбиции, които са заложени в плана за субсидиране на селското стопанство.
Министърът на земеделието на Италия Стефано Патуанели отиде дори по-далеч и по време на парламентарен контрол в своята страна заяви, че подкрепя отлагането на влизането в сила на новите екосхеми по Общата селскостопанска политика, които водят до ограничаване на традиционни за страната производства, смятани вредящи за околната среда. Той посочи още, че правителството ще поиска да увеличи процента на обвързаните с производството плащания за стратегическите производства, при които ЕС не е самодостатъчен, като протеиновите култури и зърнените храни.
От своя страна Комисията предупреди, че „не е разумно“ да се променят радикално плановете за ОСП. „Не бива да променяте правилата по средата на играта“, каза служител на Комисията пред репортери в кулоарите на заседанието на комисията по земеделие на Европейския парламент. Той добави, цитиран от Euractiv.com, че Комисията разчита процесът по създаването на националните стратегически планове да приключи, за да се гарантира, че няма забавяне при прилагането на реформираната ОСП. В края на март Европейската комисия ще обяви какво според нея трябва да се подобри в подадените от всяка държава членка национални стратегически планове.
Как ще се осигури продоволствието в ЕС?
Европейската комисия обяви покана за подбор на национални и европейски експерти, заедно с които ще разработи „Европейски механизъм за готовност и реагиране при кризи в областта на продоволствената сигурност“ (EFSCM). Работната група е съставена от представители на различни заинтересовани страни, които играят роля във веригата за доставка на храни, както и някои страни извън ЕС, които имат силно присъствие на европейския пазар за храни. Основната цел е да се подобри координацията между страните-членки при кризи с храните. Групата вече проведе една извънредна среща, за да обсъди последиците от нападението срещу Украйна върху търговията със селскостопански стоки. Първата „официална“ дискусия за това как да се подобри готовността на ЕС за справяне с кризите ще се проведе на 23 март, когато ще бъдат определени рисковете по веригата за доставки на храни в ЕС.
Лилия Александрова
