Начало » Новини » Интервю
07.03.2022 г.

Борислав Петков: Как под обстрел в Украйна ще се проведе пролетната сеитба – нямам идея!

Фермерът от Лесово за отражението от войната и цените на зърното
Борислав Петков: Как под обстрел в Украйна ще се проведе пролетната сеитба – нямам идея!

sinor.bg

В края на февруари в украинската столица Киев за четвърти път трябваше да се проведе традиционната международна конференция за иновациите в безорното земеделие (така наречената no till технология). Форумът беше открит на 23 февруари, но принудително беше прекратен още на следващия ден, когато в ранни зори Русия нападна Украйна. Заедно с други български фермери участник в тази конференция беше и Борислав Петков, земеделец от ямболското село Лесово, който прилага безорно земеделие от години и има бизнес контакти с колеги от Украйна. В интервю за Синор.бг Петков коментира актуалните събития в близката до България държава, прогнозирайки как ще се развие пазарът на зърно в Черноморския регион плюс отражението на войната върху българското земеделие. 

Г-н Петков, какви бяха темите на форума в Киев и как успяхте да се придвижите до България след началото на военните действия? 

Тази конференция се провежда за четвърти път в украинската столица и обикновено е посветена се иновациите при ноу тил-технологията (no till). Стопаните споделят ценен опит от прилагането на технологията в различни региони, почви и климатични промени. Основната тема тази година беше свързана с опазването на почвата и почвените технологии. Конференцията започна на 23 февруари с много обещаващо начало и интересни лектори. Участниците бяхме около 350 души от 17 държави – освен бившите съветски републики на конференцията присъстваха и представители на Румъния, България, Гърция, Турция. 

По нищо не личеше, че на следващия ден от началото на конференцията Путин ще нападне Украйна. И когато на другата сутрин в 5,10 - 5,15 часа започна обстрелът, никой от нас не можа да повярва, че войната се случва наистина. Останалите делегации бяха изтеглени от Киев много скоростно - благодарение на навременната намеса на техните посолства. С нас обаче това не се случи. През първия ден изобщо не можахме да се свържем с посолството и когато впоследствие се срещнах с посланика ни в Киев, не спестих огромното си разочарование от липсата на реакция от представителите ва външно министерство зад граница. Не мога да си обясня как един посланик, който е назначен в чужда държава и харчи държавни пари, за да създава контакти и да бъде в полза на страната си, не е обучен да реагира адекватно в подобна ситуация. Не искам повече да коментирам, дано да са си взели поука.

Какви настроения усетихте сред колегите си, докато бяхте там, по отношение на подготовката на украинските фермери за пролетната сеитба в условията на война?

Всички знаем, че Украйна е сериозен фактор на пазара на зърно. Всеки ден виждаме какво става със световните цени на пшеницата, не е ясно как ще реагират и котировките на слънчогледа, тъй като знаем, че Украйна е основният износител на тази култура. Колкото до въпроса за пролетната сеитба, нямам идея как колегите ще се справят при сегашната ситуация. Първо, дали изобщо са внесени достатъчно семена за сеитбата, а според мен малка част от фермерите на този етап са се снабдили от големите компании, които обичайно осигуряват семената за слънчоглед, царевица и други пролетни култури. И второ - защото се работи с нереално скъпи горива, газ и торове.

Преди три дни президентът Володимир Зеленски издаде указ, с който освободи всички земеделски производители от мобилизация, за да могат да засеят и да поддържат посевите. Доколко обаче това ще бъде възможно под обстрел, на никого не е ясно.

Лично аз си мисля, че може би това е била и другата цел на руския президент Владимир Путин. Освен загубата на толкова човешки животи с тези военни действия на практика се блокира икономиката на Украйна. Реално Путини парализира една съседна държава, която не може да произведе прехраната си - а това е един от способите да я поставиш на колене! Ако едната цел на Путин е била да бомбандира военни обекти в Украйна, то втората е чисто стратегическа - да не позволи тази държава да получи онзи приход, който й е жизнено важен и представлява голяма част от Брутния й вътрешен продукт (БВП), какъвто носи износът на селскостопански стоки. При всички положения обаче смятам, че Украйна ще се стреми да произведе достатъчно количество пшеница и ечемик, както и да засее слънчогледа, на който най-много разчита. Не трябва обаче да забравяме, че тази държава е традицонен производител и на други ултури, които са търсени и са нетрадиционни за нашите ширини като просо, лен, ръж. И от тях украинските фермери генерират сериозни приходи годишно.

Редовни ли са в момента доставките на горива в Украйна и как войната се отразява на този пазар?

Докато бяхме там, в първите дни имаше хаос по бензиностанциите, но впоследствие, когато на третия ден се изтеглихме към България, не видяхме опашки. И това е обяснимо, тъй като Украйна разполага и със запаси на горива, и със залежи. Проблемът обаче е, че стратегическите обекти, които руската армия обстрелва и се стреми да превземе, са именно петролни рафинерии, торови заводи и др. Транспортните връзки също са нарушени, защото се бомбандират мостове и пътища.

Украйна е най-големият производител на торове, но при тези удари не е ясно как фермерите ще могат да се снабдяват със суровини за сеитбата. Ако трябва да обобщя, по въпроса защо се извършва тази нереална война в 21 век между братски народи, смятам, че това е война за ресурси – мини, желязо, природен газ. Донецк и Луганск като територии не са интересни, но това, което е под земята, е много по-интересно.

Как тази война ще се отрази върху България, като се знае, че ние имаме сериозен стокообмен с Украйна?

За съжаление, доколкото зависим от техния пазар, знаем, че в момента в България има сериозен вакуум на изкуствени торове, по-скоро на суровини за тях. А ние внасяме и изкуствен тор, и железа и много други продукти от Украйна. Държавата е само на хиляда километра от нас и ние поддържаме добри търговски контакти. Колкото до отражението от войната – негативите се усещат и тепърва ще трупаме проблеми.

Държавата ще интервенира на пазара на зърно

Цените растат, а България за втори път от сто години насам – имам предвид 1922-1923 г. и в по-ново време – 2005-2007 г., държавата ще извършва интервенция на пазара, като Държавният резерв ще изкупува пшеница, за да гарантира продоволствието. Проблемът е, че в онези времена целите за тези интервенции са били съвършено други – преди сто години е имало глад след Първата световна война. Докато сега наред с изкупуването на пшеница, се налага и забрана за износ на зърно. Ситуацията сега е различна и съм учуден, че правителството толкова много бави окончателното си решение за изкупуването на зърното от нас, производителите. Пшеницата е борсова стока. Държавата би трябвало да излезе на пазара като редовен участник и да изкупува по пазарни цени – всичко друго би граничело с национализация. Няма друга цена, по която фермерите да продават, освен борсовата цена. И не вярвам това да се случи в 21-и век.

Какво точно Ви притеснява с тази интервенция с пшеницата?

Никой от нас не знае какъв ще бъде механизмът, по който земеделският производител ще бъде задължен, за да продаде. Държавата трябва да си отговори и на редица важни въпроси като например къде ще съхрани зърното, как ще го извози. Има достатъчно бази на Държавния резерв, които съхраняват  храните и тази стока е застрахована. Но за първи път на съхранение сега ще бъдат поставени толкова големи количества зърно – 3 милиона тона. Да съхраняваш зърно за 18 месеца, или над 500 дни, без да влошиш качествата му – това не е лесна работа. Не е просто да идеш и да купиш нещо - важно е да измислиш колко ще ти струва това съхранение. Има риск в даден момент тези количества да бъдат компрометирани, както се случи през 1995-1996 г. с изчезналото зърно от държавните складове, затова трябва много да се мисли. 

Колкото до това, че фермерите ще освободят своите складове за новата реколта и ще получат навреме средства за сеитбата, дано чрез тази интервенция наистина ни се помогне.

Ако Украйна тази година не успее да засее нормални количества пролетни култури, как според Вас това ще се отрази на зърнения пазар въобще?

И в Черноморския басейн, и в световен порядък ще се усети сериозен вакуум на зърно. Ако Украйна не успее да си подсигури пшеницата, редица държави, които редовно се снабдяват от нашия регион, като Мароко, Алжир, Турция, Египет, няма да могат да търгуват. Без Русия и Украйна като производителки ще останем само Румъния и България. Но дали ще повторим реколтата от миналата година – никой не може да прогнозира. Вярно, че зърненият пазар през последните 12 дни рязко поскъпна, но не смятам, че сегашната цена на пшеницата е висока. Защото разходите за производство – и на есенниците, и на пролетните култури, които стоят от другата страна на уравнението за тези цени, нараснаха в пъти, не в проценти.

Последните изчисления на колегите за себестойността сочат, че за производството на пшеница от един декар ще са ни необходими до жътва около 250-260 лв., при 180-190 лв. година по-рано. В тези разходи влизат и все още неизвършените дейности по още едно торене за есенниците плюс пръскането с препарати за растителна защита. Ако цените за тон пшеница останата около 550 лв. (колкото са сега), то ние всички трябва ожънем през лятото поне по 550-600 килограма от декар, за да ни се върже балансът. Това е критичната точка и е нереално да бъде достигната, защото средно добивите в някои региони падат доста под тези количества.

Тоест, вие прогнозирате ново поскъпване за пшеницата – докъде може да стигне?

Много скоро ще се случи и след една седмица нива от 600 лв. за тон няма да са ни чужди. Прогнозите ми са въз основа на борсовите индекси, които наблюдавам всеки ден, а и всеки колега го прави. Дори днес, в понеделник борсите МАТИФ в Чикаго отвориха с 3% увеличение, което обичайно в понеделник не се случва.

Украйна и Русия си остават сериозен фактор на зърнения пазар и когато тези две държави водят война, естествено е да спрат износа. В момента и Русия не изнася зърно, вероятно защото няма кой да я купи. Но имайки предвид, че гладът е по-силен от тока, сигурно някои правителства ще намерят варианти за доставки. Така че има още много неща да се случат, особено със световните цени. Но за това ще говорим след като излезе реколтата в Южното полукълбо. 

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Борислав Петков: Как под обстрел в Украйна ще се проведе пролетната сеитба – нямам идея!
20301
 

Последни материали
Виж
За 18-та поредна година
На 5 март се връчват наградите „Инвеститор на годината“
След заседанието на СТО
Важни правила за електронната търговия, постигнати от ЕС и СТО
Наградите ще бъдат връчени през септември
Грандиозен конкурс за биопродукти - участвайте до 12 май!
Повече в количествено, отколкото в стойностно изражение
Износът на шотландско уиски се срина през 2023 година
Не е прибрана реколтата от зърнената култура от 8 на сто от засетите площи
В Украйна още жънат царевица при започнала пролетна сеитба
Голяма част от земеделските имоти се придобиват незаконно
И ловците барабар с рибарите скочиха срещу фотоволтаиците в плодородни земи
Свързани материали
Виж
Земеделски производител и експерт в поземлените отношения
Борислав Петков: Едногодишните договори мигновено трябва да изчезнат от правния мир!
Интервю с фермера от Лесово Борислав Петков
Петков: Груб натиск над фермерите - искат по 9 лева на декар да очертават вместо нас!
Мнението на бранша
Борислав Петков: Космическа себестойност от 370-380 лв. на декар ще ударим тази есен при пшеницата!
Фермери отговарят защо ще има протести на границата с Румъния
Борислав Петков: Къде са онези 1,1 млрд. лв., с които сега да бъде изкупено зърното ни на борсови цени?
Посолството в Киев цял ден не може да организира връщането на фермери в България
Какво иска браншът от следващия кабинет
Борислав Петков: Поземлена реформа и край на дивия капитализъм с наддаването при рентите!
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини