Зеленчуковите култури потребяват и изнасят от почвата различни количества хранителни вещества. Всеки производител желае да получи максимални добиви, но това зависи от много фактори – климатични особености, специфични особености на отделните култури, свързани с биологичните им изисквания, наличност на хранителни вещества, почвени и теренни условия, предшественици и др. За постигане на оптимални резултати е необходимо да се съобразим и със специфичните изисквания на различните култури.
Монокултурното отглеждане е опасно
Продължителното отглеждане на дадена култура на едно и също място не само обеднява почвата от хранителни вещества, но води до натрупване на вредни растителни секрети, отделяни от растенията, както и до поява на болестотворни патогени.
При продължително отглеждане на едно и също място на карфиол например е установено, че почвата обеднява на калий и азот. Цвеклото пък извлича големи количества фосфор и калий, картофите – калий, а репичките – фосфор.
Продължителното отглеждане на зеле върху кисели почви пък води до натрупване на болестотворни микроорганизми, предизвикващи кила (гуша) – това са тумороподобни образувания по кореновата система, които могат да се появят на всеки етап от развитието и водят до неговото загниване. Репите, репичките и други култури от същото семейство са податливи на тази инфекция, докато тя съвсем не е опасна за култури от други семейства.
С какво може да замените торфа
Монокултурното отглеждане на домати води до натрупване в почвата на възбудители на фитофтора, а на лука – до пероноспороза. Възбудителите на инфекции преживяват в почвата в продължение на 3-7 години, което означава, че при наличие на патогени повторно отглеждане на дадена култура на това място е възможно най-рано след 3 години.
Важно е да се съобразим с предшественика
Сеитбооборотът не трябва да се подценява, напротив, задължително се съобразявайте с него. След картофи не трябва да се отглеждат домати, пипер, патладжан, но картофи могат да се отглеждат след почти всякакви зеленчукови култури
Културите от сем. Картофови не трябва да се отглеждат на едно и също място повече от две години, защото боледуват от едни и същи вирусни заболявания. Краставиците не трябва да се отглеждат на участъци, на които преди това са расли домати, пипер или патладжан.
Тиквата, тиквичките и патисоните са добри предшественици на всички градински култури, с изключение на краставиците, но могат да се засаждат след почти всички зеленчуци.
Задълбоченото изучаване на взаимното влияние на отделните култури дава непрекъснато нови знания. Знае се, че краставици не трябва да се отглеждат на едно място повече от един сезон и да се култивират там, където преди това е отглеждано зеле, култури от сем. Тиквови и домати.
Повече от една година на едно място не бива да се гледат също моркови, цвекло, пъщърнак, магданоз, целина и други кореноплодни култури. Всички те се развиват добре след зеле, краставици и представителите на сем. Картофови. Цвеклото не е подходящ предшественик само за спанака.
Протеиновите зеленчуци грах, фасул и соя са отлични предшественици за всички растения. Те обогатяват почвата с азот благодарение на симбионтните азотофиксатори – бактерии, живеещи в корените им.
Възможно ли е да се сеят семена с изтекъл срок на годност?
Представителите на луковите култури не трябва да се отглеждат повторно на едно и също място, но са добри предшественици за останалите растителни видове.
Марулята и копърът нямат изисквания към предшествениците.
Влияние на светлината
Всички зеленчукови култури предпочитат слънце и не е важна само продължителността, а и интензивността на светлината. Повечето от тях биха предпочели 10 часа слънце пред 17 часа облачен ден.
Към светлолюбивите растения спадат картофовите и луковите култури, морковите и цвеклото. Не понасят засенчване и фасулът, тиквите, тиквичките, главестата салата, магданозът и кервизът.
Средни изисквания към светлината имат краставицата, бялото главесто зеле, карфиолът, пекинското зеле, както спанакът и копърът.
Устойчивите на сянка растения са лапад, киселец, хрян, кимион, кресон. За тях е характерно това, че могат да се отглеждат даже под сянката на дърветата.
Интензивното развитие на доматите настъпва при 16-18 часа продължителност на деня. Патладжанът реагира добре на по-къс ден, но при висока интензивност на светлината. При облачно време растенията се развиват бавно, губят цвят, а плодовете остават дребни.
При краставицата високият интензитет на светлина води до преждевременно стареене на растенията и е добре тогава, когато в средата на деня върху тях пада сянка.
Морковите могат да образуват кореноплоди при различна продължителност на деня, но растенията се нуждаят от висока интензивност на светлината. При цвеклото, репите и репичките ниската интензивност на светлина води до значително намаляване на добивите на фона на некачествени кореноплоди.
Карфиолът е взискателен към светлината в разсадния период, но след развитие на листната маса този фактор става по-малко важен за израстването и развитието на растенията.
Картофите не образуват грудки при липса на светлина, но практически не реагират на продължителността на светлата част на деня.
Спанакът при дълъг ден започва да образува цветоноси и прави листата негодни за храна. Това може да се избегне при много ранно или предзимно засяване на семената.
За добри добиви е най-важно да познаваме добре специфичните особености и изисквания на растенията и да се съобразяваме с тях.
