ЕС разшири списъка с продукти, които могат да се продават с етикет „био“. От 1-ви януари 2022 г. правилата на ЕС за производство и преработка на биологична земеделска продукция важат за повече стоки. Сред тях са етеричните масла, пчелният восък, памукът, пашкулите от копринени буби, вълната, суровите и необработени кожи, дрождите, използвани за храна или фураж, сладката царевица, лозовите листа, морската сол и други видове сол, предназначени за храна и фураж, традиционните билкови продукти на растителна основа и други.
Това е разписано в Регламент 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета, чието действие беше отложено с една година заради пандемията от COVID-19. С новите правила се опростява правната рамка, в която работят операторите с биопродукти в ЕС, посочват от Европейската комисия.
Конкретно за дребните земеделски стопани и операторите, които произвеждат водорасли или аквакултури в Съюза, е предвидена възможност за групово сертифициране, което да улесни преходът им към биологично производство.
Кое е био?
Биологичните култури са тези, които се отглеждат в жива почва, смесена или наторена с материали и продукти, разрешени в биологичното производство. Разрешените техники за растениевъдство предотвратяват или свеждат до минимум всичко, което допринася за замърсяване на околната среда.
За да се считат растенията и растителните продукти за биологични продукти, правилата за биопроизводство трябва да са прилагани върху земеделските площи в продължение на преходен период от най-малко 2 години преди сеитба или — при ливади или площи с многогодишни фуражни култури — за период от най-малко 2 години преди употребата им като биологичен фураж. А при многогодишни култури, различни от фуражните — за период от най-малко 3 години преди първата реколта на биологични продукти.
Наредбата за организациите и групите производители
В определени случаи, когато земята или един или няколко парцела са били замърсени с неразрешени за използване в биологично производство продукти или вещества, компетентният орган може да реши да удължи преходния период за въпросната земя или съответните парцели след стандартния период. При третиране с неразрешен за използване в биологично производство продукт или вещество, компетентният орган изисква нов преходен период.
Промени в контрола по веригата
Промените са израз на усилията на Европейската комисия да гарантира лоялна конкуренция, както и равнопоставеност на европейските стопани с производители от трети страни. На пазара за биопродукти вече се акцентира повече върху предотвратяването на измами и превенцията от санкции за операторите, а доверието на потребителите ще се поддържа с по-строги правила за етикетиране.
Предвидено е контролът на място в стопанствата да се извършва минимум веднъж годишно вместо като досега – на базата на оценка на риска. Смесените стопанства, в които се произвеждат едновременно конвенционални и биологични продукти, трябва да разделят ясно и ефективно двете си дейности. Забранява се хидропонното производство, защото при биоземеделието растенията трябва да имат контакт с почвата.
При етикетирането на биохрани се разписва по-строго употребата на термините „био“, „биологично“, „екологично“, като правото за употреба имат само операторите със сертификат за такова производство. Новите правила налагат вносните храни с обозначение „био“ от трети страни да бъдат съобразени със съответните стандарти за производство в ЕС. Досега производителите извън ЕС се съобразяваха с подобни, но не идентични стандарти и това създаваше условия за нелоялна конкуренция.
Контекст на новото законодателство
Новите правила отразяват променящия се характер на сектора, който в Европа бележи 128% ръст в продажбите през последните 10 години. Площите в ЕС, обработвани по методите на биологичното земеделие, се увеличават с 66% от 2010 г. насам. Въпреки това делът на тази земеделска земя в ЕС е само 8,5%. За сравнение, делът на сертифицираните площи за биопроизводство в България е близо 2 000 ха, а площите в преход са 0,441 000 ха. Това ни нарежда на едно от последните места в ЕС по площи определени за биоземеделие.
Стратегическа цел на ЕС до 2030 г. е минимум 25% площите в ЕС да бъдат обработвани по методите на биологичното земеделие, както и значително да се увеличи производството на биологични аквакултури. Конкретни мерки за това са разписани в „Плана за действие на ЕС за биологичното земеделие“, който е в съответствие със стратегията „От фермата до трапезата“.
По-силна подкрепа в новата Обща селскостопанска политика
Общата селскостопанска политика (ОСП) ще бъде мобилизирана изцяло в подкрепа на изпълнението на плана за действие за биологичното земеделие, подчертават от Европейската комисия. Финансовата подкрепа за производство на биологични продукти по ОСП ще продължи да бъде обвързана с прилагането на мерки за развитие на селските райони. Допълнителни средства са предвидени за земеделските производители, които поемат ангажименти по еко-схемите. Подкрепата по ОСП включва също техническа помощ и обмен на най-добри практики и иновации в биологичните продукти. Консултантските услуги в земеделието ще бъдат засилени, по-специално като част от системите за селскостопански знания и иновации (AKIS), за да се насърчи обменът на знания.
Лилия Александрова
