Китайското държавно ръководство очевидно смята, че конфликтът със САЩ ще продължи дълго, и се готви за най-лошия сценарий, се посочва в коментар на американския ежедневник „Уолстрийт Джърнъл”. В Пекин са нащрек за евентуално влошаване на отношенията със западните държави и се запасяват с жизненоважните ресурси, опитвайки се да намалят зависимостта си от останалия свят за сметка на развитието на вътрешното производство.
Наскоро китайските министерства определиха приоритетите си за 2022 г., като за основни бяха посочени продоволствената и икономическата сигурност. Това означава, че страната ще се запасява с всичко, което може да потрябва в бъдеще, ако влошените отношения с външния свят доведат до нейното пълно изолиране. За тази година вниманието е насочено към набавянето на достатъчно запаси от храни и най-вече от жизненонеобходимите.
„Китай отдавна отделя значително внимание на продоволствената и енергийната си сигурност. Сега тези въпроси са признати за приоритетни”, коментира китаистът Патрик Чованек от Silvercrest Asset Management Group.
През миналата година Китай рязко увеличи запасите си от зърно, изкупувайки мащабни количества на международния пазар, което вдигна цените. За 2022 г. министерството на селското стопанство на страната взе решение за увеличаването на площите със соя, използвана основно за изхранване на свинете, с 19% в провинция Хъйлундзян, или с 650 хиляди хектара при положение, че с влизането си в Световната търговска организация през 2001 г. на практика се бяха отказали от отглеждането ѝ. Това доведе до почти пълна зависимост от вноса на протеиновата култура от САЩ и Бразилия през последните 2 десетилетия.
Изглежда, че икономическата независимост е в основата на новата стратегия на развитие с двоен цикъл, представена в края на 2020 г. от президента на страната Си Дзинпин, като ударението е поставено върху развитието на вътрешния пазар. Си Дзинпин се надява Китай сам да произвежда всичко – от тоалетни чинии до спътници. Това, разбира се, не значи, че страната ще се откаже напълно от вноса, но от държавното ръководство се надяват, че ще бъде готова за това, когато санкциите на САЩ и съюзниците им сведат този внос до нулата. „Китайският народ трябва през цялото време твърдо да държи чашката с ориза в своите ръце, при това оризът трябва да е китайски”, обясни новата стратегия Си на заседание на ръководството на министерството на селското стопанство на Китай през декември.
Това съвсем не е първият призив на китайски лидер за повишаване на продоволствената и икономическата сигурност. Разликата сега е в това, че е съпроводен със силен политически подтекст – през тази година се очаква президентът да загърби традицията на предаване на властта в страната, отреждаща му 10-годишно пребиваване на поста, като го задържи за още 10 години.
Все пак в основата на стратегията с двоен цикъл са заложени напълно обоснованите опасения за икономиката, която страда доста от санкциите от САЩ и техните съюзници. Опасенията са напълно обосновани, защото отношенията с Вашингтон продължават да се влошават. През декември 2021 г. изтече действието на двугодишното търговско споразумение между Китай и САЩ, като през този период двете страни така и не постигнаха компромис. Това означава, че митата върху китайските стоки, внасяни в САЩ, ще се запазят и по-скоро дори ще бъдат разширени и увеличени.
Програмата за действие през 2022 г. в областта на нарастване на запасите от всичко необходимо е логично продължение на новата стратегия в условията на усложнена политическа ситуация. Като пример за такова усложняване могат да бъдат посочени влошаващите се отношения не само със САЩ, но и с един от основните китайски партньори – Австралия. Китай забрани вноса на въглища от Австралия, макар това да влоши през миналата година положението с енергоносителите в много китайски региони. На практика насочването към собствените сили и отслабването на зависимостта отвън, особено при вноса на храни, е логично следствие от събитията през последните месеци и години.
Разбира се, постигането на икономическа независимост от външния свят е трудна задача за всяка страна. За Китай обаче тя е 2 пъти по-трудна заради огромните изгоди, получени от международната интеграция, която я превърна в световна фабрика и основен потребител на стоки.
Затрудненията обаче показват също, че всички усилия на китайското правителство да превърнат вътрешният пазар и местните потребители в основен двигател на икономическия растеж засега не дават желания резултат. Вътрешнто потребление расте, но управляващите не са доволни от темпото на този ръст. Пореден пример за затруднения е неуспехът да бъдат създадени китайски развити технологии за сметка на огромни инвестиции през последните години в науката и изследванията, които да помогнат на страната да задмине САЩ и да се превърне в главната икономика в света. Разбира се, има и успехи, например в областта на полупроводниците, но Китай още дълго ще зависи от американските и тайванските чипове, защото собствените не са достатъчно качествени. Очакванията са зависимостта на Китай от тайванските полупроводници за автомобили да се запази до 2035 г.
