За 17 години дребните стопанства в страната, които са обработвали до 10 декара земеделска земя, са намалели десетократно и от 500 хиляди през 2003 г., броят им през миналата година се е свил до 49 900 (или близо 50 хиляди). Подобна е съдбата и на фермите с до 20 дка земя, които преди 17 години са наброявали 90 хиляди, а през 2020 г. – едва 21 100. И за този период притежаваната от тях земя е била разпродадена, преливайки се в по-големите стопанства, обработващи над 100 и повече декари.
Това показва анализът за структурата на земеделските стопанства и използваемата земя, който министерството на земеделието разпореди да бъда направен в периода август-ноември тази година, така че администрацията най-после да има статистическа основа, върху която да изгради бъдещите политики в агросектора.
Пълният анализ е качен на страницата на министерството на земеделието и ще бъде обект на обсъждане с браншовите организации на 15-то заседание на Тематичната работна група по Стратегическия план в земеделието.
Планът беше обещан от зам. министър Гечев в интервю за Синор през юли т.г.
Един от основните изводи в доклада е, че страната ни разполага с голям брой земеделски стопанства – 122 хиляди, обработващи малки площи земя - от един до 500 дка, и твърде малък брой ферми, които притежават значителен актив от земеделски земи. Ако през миналата година общият брой на стопанствата в страната е бил 132 400, то само 10 500 от тях са стопанисвали цели 33, 662 милиона декара, при общо използваемите площи в страната от 39,5 милиона декара. Тоест 85% от използваемата земеделска площ в страната се обработва от тези 10 500 фирми и стопанства, като средният размер на парцелите им се движат между 500 дка и над 20 хиляди декара. Това е обяснимо, тъй като се знае, че само площите със зърнени храни в страната надхвърлят 20 милиона декара, при 16 милиона през 2003 година.
Най-голямо уедряване на имотите до момента е постигнато в Плевенско, където кандидатите в кампанията за директните плащания през 2019 г. са били около 2 500 фермери и стопанства със среден размер на заявяваната за субсидии демя е била 1 191 декара – най-висока за страната, показва още докладът на агроминистерството.
Целият доклад на МЗХГ може да видите тук
Варненско, Великотърновско и Врачанско следват Плевен по комасация, като средният размер на заявяваните площи също надхвърля хиляда декара – 1 087 дка във Варненско, и по1 017 дка в другите две области. Броят на кандидатстващите за субсидии обаче и в трите окръга не е много висок – 1 500 във Варненско, 1 700 земеделци във Великотърновско и 1 600 – във Врачанско.
В Пловдивско, където кандидатите са субсидии са най-много – 6 500 земеделци, средният размер на заявяваните от тях площи са били около 337 дка. На второ място по брой кандидатствали фермери през 2019 г. се отчитат в Добричко – 4 800, обработващи средно по 780 дка.
Хасковско, Софийско, Сливенско, Благоевградско и Бургаско са другите пет области, където броят на земеделските стопанства е значително по-голям от тези с регионите с крупните арендатори.
Синор.бг ще продължи да ви запознава с основните изводи от доклада, въз основа на който тепърва ще се градят новите политики в селското стопанство.
Екатерина Стоилова
