Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
23.09.2021 г.

Съвети за пестеливо азотно торене

Кризата в индустрията се изостря
Съвети за пестеливо азотно торене

sinor.bg

Точно преди сеитбата, когато заради кризата цените на торовете скочиха до небесата, е важно да припомним някои добри практики за разумно и пестеливо използване на подхранващите вещества. Особено ца азота, който е силно подвижен и поради това е подложен на сериозни загуби. Внасянето на големи количества наведнъж не е добро решение, затова може да минимизират загубите, ако го прилагате според правилата.

Управлението на азота е доста сложна задача, която изисква добро познаване на редица физични, химични и биологични процеси, а те от своя страна се повлияват от много фактори на околната среда.

Азотът в растенията е в три форми, които се определят от степента на окисление и йонния заряд: амидна (NH2) -, амониева (NH4) + и нитратна (NO3) -.

Нитратният азот е изключително подвижен в почвата и се абсорбира само от кореновата система, а за пълното му усвояване трябва да претърпи редица превръщания в тъканите на растенията. Това е свързано със загуба на енергия и наличност на микроелементи, особено молибден. Благодарение на това свойство на нитратите е трудно да се предизвика излишък на азот – те не поемат излишния. Нитратите за растенията не са токсични и е препоръчително да се въвеждат на всички етапи от развитието им, но в препоръчителни дози.

Азотният дефицит и азотният излишък предизвикват смущения в развитието на растенията. Първият води до забавен растеж и поява на хлороза, а това се отразява негативно на добивите. Поради високата подвижност на азота в растенията, дефицитът се проявява симптоматично предимно при старите листа.

При високи съдържания на азот кореновата система на растенията отслабва, тъканите стават рехави и меки, реколтата се забавя, а качеството и се понижава, повишава се чувствителността към болести и вредители.

Калцият и важността му за плодовете

Торове са всички соли на азотната киселина (HNO3) – нитрати:

– Натриев нитрат (NaNo3);

– Амониев нитрат (NH4NO3);

– Калциев нитрат (Ca (NO3)2;

– Калиев нитрат (KNO3);

– Магнезиев нитрат (Mg (NO3)2.

Амониевият азот се абсорбира частично от растенията, а неусвоената част се превръща в нитрати. Той се всмуква лесно от кореновата система, но е неактивен в почвата.

При въвеждане на обилни дози амониев азот в ранните етапи на развитие на културите, в горещините или по време на плододаване, може да се причини отравяне с амоняк, защото растенията го поглъщат без мярка, но не могат да го усвояват.

В периодите на плододаване трябва да се проявява особено внимание, защото излишъците водят до снижаване на плътността и качеството, а също до натрупване на нитрати в плодовете.

Източници на достъпен за растенията азот

Източници на азот са природният и внесеният под формата на торове.

Природният се намира основно в почвата и въздуха'

Почвеният азот се съдържа предимно в органичната материя, но там се намира в относително стабилно състояние и не е пряко достъпен за растенията.

Кореновата система е способна да абсорбира азот само в неорганичните му форми – амоний (NH4) или нитрати (NO3), които могат да бъдат калиеви, калциеви, натриеви, магнезиеви.

Процесът на превръщане на органичната материя в достъпен неорганичен тор се нарича минерализация и основна роля в него се дължи на бактериите. Тази част е много малка (2-3% годишно), защото се влияе от много фактори: киселинност на почвата, влажност, температура, аерация и др.

Кореново или листно торене

Установено е, че високата влажност силно забавя минерализацията, най-благоприятна е слабо киселата до неутрална реакция на почвата, а оптималната температура е 30 градуса по Целзий.

Атмосферният азот е важен източник на азот, но той е недостъпен за преобладаващата част от растенията. Само бобовите могат да го използват, като това се основава на биологични процеси, свързани с действието на почвените бактерии. Много малки количества атмосферен азот постъпва чрез дъждовете в почвата.

Загуби на азот от почвата

Загубите на почвен азот се дължат на измиване, изпарение и денитрификация.

На измиване е подложена нитратната форма, която много лесно се придвижва с водата и слиза в дълбоките слоеве, където е недостъпна за растенията.

От изпарение се губи газообразен амоняк, което се получава при разхвърляне на повърхността на почвата на торове, съдържащи урея.

Денитрификацията се дължи на пресищане на почвата с азот или преовлажняване. Под действие на микробиологичните процеси част от азота се превръща в газ и се връща обратно в атмосферата.

За да намалите загубите от азот, е важно да въведете следните практики:

1. Избор на правилен момент за прилагане – най добре би било да се внася в малки дози според потребностите на растенията и фазите на развитие. Прекалено ранното внасяне крие сериозни рискове от отмиване на азота, а закъснението лишава културите от важни хранителни вещества.

2. Дозиране на азота – като силно мобилно и постоянно изменящо се в различни форми вещество, определянето на точните дози е много трудно, а торовата норма в земеделието е доста широко понятие. Предвид факта, че анализът на почвата дава резултат, който е действителен само по време на измерването, той не може да се използва за база, защото ще ни подведе сериозно.

Препоръките се основават на вида и потребностите на съответната култура от азот и се дават в зависимост от вида на торовете, които се внасят.

3. Използване на течен тор за листно подхранване – има течни торове UAN, които са подходящи за всички видове култури и загубите на азот са малки. Те съдържат всички форми на азота (амидна, амониева и нитратна) и се абсорбират добре през листата. Важно е да се спазват препоръчителните дози, да се използват дюзи за струйно разпръскване и времето – в ранните утринни часове или вечер.

4. Използване на торове с бавно и контролирано освобождаване – наричат ги “интелигентни торове”, защото могат да задържат хранителните елементи до момента, в който растенията имат нужда от тях.

5. Стабилизирани торове – свързани с уреазни инхибитори и нитрификация, които или отлагат нитрификацията на амоняк, или амонизацията на карбамида. Към тази група спада и карбамида – (NH2)2CO.

6. При производството на сложни комплексни торове се използват различни азотни форми – амониев сулфат, моноамониев фосфат, амониев нитрат или диамофос. Тези форми определят до голяма степен формата и приложимостта на комплексните торове.

Съвети за пестеливо азотно торене
6662

Последни материали
Виж
Съвет министри Брюксел
България е за ревизия на Зеления пакт, подобно на други държави
Признание
Български проект в Натура 2000 признат от ЕС за опазването на природата
Георги Василев, изпълнителен директор на асоциацията
Договори за над 2 млн. лева са сключени по време на БАТА АГРО в бизнеса с пипер
Среща с турските власти
Храните на Капитан Андреево вече се проверяват изцяло от БАБХ
Разширяването на площите може да компенсира спада в добивите
Сушата вече заплашва развитието на пшеницата и останалите култури в Сърбия
Честит празник на писмеността
На 24 май почитаме делото на братята Кирил и Методий
Свързани материали
Виж
Пролетно засушаване - как да подхраним с азот рапицата и пшеницата сега?
(част III)
Как ще и решите проблема с недостига на скъпите азотни торове при пшеницата?
(част II)
Как ще си решите проблема с недостига на скъпите азотни торове при пшеницата?
Как да заменим 200 кг тор с 50 грама азотфиксиращи бактерии? (част I)
Как ще си решите проблема с недостига на скъпите азотни торове при пшеницата?
В практиката
Подхранване на бялото главесто зеле
Изключителните ползи
От какво зависи ефективността на сидератите
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2022
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам