Когато температурите са променливи, времето е мрачно и се образува роса по листата на растенията, това създава благоприятни условия за развитие на фитофтора или кафяво гниене. Болестта унищожава годишно 40-70% от доматената и картофена реколта. Причинителят на болестта е облигатна паразитна гъба, която се храни само със съдържимото в живите растителни клетки. По тази причина напада само напълно жизнеспособни растения. Тази гъба има сложен цикъл и невероятна способност да образува вирулентни раси.
Характерни особености на болестта
Най-напред болестта се развива върху долните листа, които се намират в съприкосновение с почвата и постепенно се премества към върховете. По обратната им страна се образува бял налеп – гъбичните спори, а отгоре ясно се виждат кафеникави петна. Върху стъблата фитофтората се проявява под формата на тъмнокафяви ивици. При влажно време засегнатите части изгниват, а при сухо – изсъхват.
Болестта обхваща и плодовете, като върху тях се появяват кафяви фитофторни петна, които бързо се разрастват както на ширина, така и на дълбочина. Фитофтората остава своите отпечатъци не само върху зрелите, но и върху напълно зелените домати. Развитието на инфекцията продължава и върху откъснатите, но вече заразени и оставени да доузряват домати. В този случай един болен плод заразява всички здрави, които се намират в близост до него.
Какво да правим със заразените вече плодове?
Когато забележим и най-малкото петно върху плодовете е необходимо да се избавим от тях.
За профилактика при неустойчиво, дъждовно и мрачно време доматите могат да се обработват с млечна суроватка или кисело мляко – 1л се смесва с 10 л вода и се пръскат целите растения. Гъбите умират в дуела с млечната киселина и полезната микрофлора, съдържаща се в тези продукти. Към тази смес могат да се добавят и 10, но не повече капки йод.
Важно е да се придържаме към установените вече правила, за да се предотврати появата на болестта:
1. Избор на правилно място – не се засаждат в близост до картофи, патладжани и физалис, защото са от едно и също семейство и се разболяват от едни и същи болести.
2. Да се спазва регламента за гъстотата на засаждане в зависимост от сортовите особености, което ще осигури добра вентилация.
3. Редовно колтучене, за да има движение на въздуха и проветряване между растенията.
4. Поливане на растенията само кореново – не се допуска оросяване.
5. Отстраняване на долните, намиращи се в съприкосновение с почвата, както и всички ненужни вече листа, което препятства разпространението на инфекцията, защото фитофтората напада най-напред листата.
6. Превантивно пръскане със суроватка или медни препарати – болестта е особено опасна при дъждовно и влажно време.
7. Никога не се колтучи и отстраняват листа при влажно и мокро време.
8. Третирането на растенията с регулатори на растежа повишава имунитета им и ги прави устойчиви на болести. Колкото по-силни са те, толкова по-бързо може да се обърне хода на болестта.
9. Редовно отстранявайте незавързалите цветове, които са източник на инфекция.
Важно е да знаем, че при температури под плюс 10 и над 30 градуса по Целзий болестта не се разпространява.
След цъфтежа доматите се пръскат с Акробат Плюс ВГ. Добре е препаратите за химично третиране да се сменят. Може да се използва също Дитан М-45 или Пенкоцеб 75 ВГ. Химичната профилактика се прави най-добре вечер и при спокойно време. Ако пролетта и лятото са влажни, профилактиката се прави 4-5 пъти за сезон в интервал от 10-на дни.
При поява на първите симптоми незабавно се откъсват листата и се третира с подходящ фунгицид. Седмица по-късно се третират само плодовете с разтвор на калциев хлорид – 10%-ен разтвор се разрежда в съотношение 1:3 с вода.
След силен и студен дъжд е полезно да се третират доматите с меден сулфат и сапун. Може да се използва и дървесна пепел – 300 г пресята пепел ври в продължение на половин час, прецежда се и се долива до 10 литра, като се добавят 20 г сапун.
По-лесно е да не допуснем фитофтората в градината, отколкото да се борим с нея по-късно.
