Слънчогледовата мана, причинявана от гъбата Plasmopara halstedii, е позната в районите, където слънчогледът е основна полска култура. Болестта има две прояви – системна и местна (локална). Системната поразява младите растения във фаза кълнене - поникване. Те изостават в растежа. Поради скъсяване на стъблата листата са сгъстени. Цъфтежът настъпва рано, но образуваните пити са малки, а семената безплодни (стерилни).
Признаците по листата се характеризират като бледожълто (хлоротично) напетняване. То протича от листната дръжка към листния връх.
На снимката: хлоротично напетняване
Възможно е пожълтяването да обхване цялата петура. Сигурен диагностичен белег е спороносният налеп, който се образува от долната част на петурата. Първоначално е бял, но по-късно потъмнява до светлокафяв.
Възможно е системната проява да се яви по връхните части на слънчогледа преди цъфтежа. При това хлоротичното напетняване се явява по долните листа. Макар и млади те са вече сгърчени и крехки. По тях също се развива спороносен налеп на снимката по-долу.
Характерни за локалната проява са ъгловатите листни петна. Те също са хлоротични. Разпръснати са по цялата петура като мозайка, а понякога се сливат в по-големи зони. Локалната форма може да предизвика съмнение за вирусна инфекция, но спороносният налеп показва същинската причина за болестта.
Гъбата напада не само слънчогледа, но и голям брой видове от семейството Сложноцветни (Compositae). Болестта може да бъде установена и по топинамбура (земната ябълка).
Патогенът P. halstedii се запазва през зимата със специални спори, известни на специалистите като ооспори. Възможно е да остане и като мицел в непочистените растителни остатъци. Хладното (около 15 С°) и влажно време през пролетта е благоприятно за подновяване на заразния цикъл. Микроклиматът в посева също има значение за заболеваемостта, която е по-честа в гъстите посеви, предназначени за фураж.
Опита на Синджента срещу маната по картофите в дъждовни години
Неспазването на сеитбообращение увеличава опасността от мана. При редуването на културите слънчогледът трябва да се връща на първоначалното място след 7 – 8 г. Понастоящем това не се спазва, защото стопаните разчитат, че съвременната селекция е осигурила устойчиви сортове. Практиката показва, че напълно устойчиви сортове няма. При благоприятни условия в младите посеви могат да пострадат над 10% от растенията. На практика те са загубени за производството. Масовото разпространяване може да наложи разораване на цели участъци.
Освен редуването на културите полетата за полски видове трябва да бъдат чисти от плевели, които са гостоприемници на P. halstedii патогена. Поникналите от слънчогледови семена растения (самосевките) също трябва да бъдат унищожавани.
Ефикасен продукт за растителна защита е апрон XL 350 EC (активно вещество металаксил М или мефеноксам) за третиране на семената (300 мл / 100 кг семе, до 4 л вода). Металаксилът влиза в състава на препарати за пръскане срещу мани по други култури.
ИПАЗР „Никола Пушкаров”,
София
