На Лазаровден християнските предания се свързват дълбоко с народната традиция на лазаруването, когато малките момичета, пременени в традиционни фолклорни носии и накичени с пролетни цветя, обикалят къщите на цялото село, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Денят предхожда Цветница и се празнува в цялата страна.
На днешния ден християнската църква отбелязва името на Свети Лазар, символ на здраве и дълголетие. Когато Лазар умира, четири дни след неговата смърт, Иисус Христос го възскресява. Синът божи казва „Лазаре, стани!” и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. И понеже Възкресението се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
Лазаруването е архаичен празник, празнуван много преди Христа по нашите земи и е свързан със събуждането на природата. Младите жени - „лазарките“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). И наричат за здраве във всяка къща. В миналато се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова и всяко момиче на този ден плете венци и участва в дружинките.
Стопаните на всеки дом ги даряват с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:
Тук сме чули, разбрали, Лазаре,
че има ерген и мома, Лазаре,
я ергена женете, Лазаре,
я момата годете, Лазаре…
Да ви благословят лазарките в този красив пролетен ден. А Лазаровците – да почерпят!
