Сидератите се явяват допълнителен източник на органични вещества за почвата. Те имат положителен ефект върху физичните, химичните и биологични показатели на почвеното плодородие, но също така изпълняват и някои защитни функции – борят се с плевелите, вредителите и болестите по растенията. Кореновата система на зелените торове потиска плевелите, а обилната зелена маса ги лишава от храна и светлина. Те нарушават исторически установената връзка между развитието на растенията и възпроизводството на съответните вредители и болести.
При летен посев на сидерати почти не се наблюдават поражения от хоботници и често срещани болести – кафява петнистост по фуражния боб, брашнеста мана и фузарийно кореново гниене по фий, грах и фуражен боб.
Ефективност на сидератните култури
Ефективността зависи, на първо място, от добивите. Колкото те са по-високи и зелената маса, която се заорава в почвата е повече, толкова ефектът и последействието от зеления тор ще бъдат по-силни.
Важно е да избираме подходящ сидерат, който за съответния период от време да натрупва достатъчно количество азот и органична маса, да не изсушава почвата и да не я обеднява на хранителни вещества.
Приодът на внасяне на зелената маса в почвата е от съществено значение за ефективността. Бобовите култури е най-добре да се заорават във фаза на зелени бобчета, а зърнените във фаза на вретенене. Ако в почвата има малко подвижен азот, тогава е желателно сидератите да се внасят по-рано, за да има достатъчно време за тяхното разлагане. При опасност от изсушаване на почвата зелените торове също се заорават по-рано.
Скоростта на разлагане на биомасата зависи от вида на растенията, дълбочината на заравяне, възрастта на сидератните растения, механичния състав и почвената влага. Колкото дълбочината е по-голяма, по-стари са растенията (стъблата стават по-груби) и тежък механичен състав на почвата, толкова по-бавно се разлага зелената маса и обратно. За да се забави разлагането на сидератите, тогава се прибягва до по-късно (по-близо до сеитбата на основната култура) и по-дълбоко заораване. По-ранните срокове и по-плиткото заравяне на зелената маса ускоряват процесите.
Ползите на кислородната вода за градината
В качеството на сидерати често се отглеждат смеси от бобови и зърнени култури, които се заорават съвместно, а също заораване с бавно разлагащи се материали (остатъци от бобови, торф, слама, камъш и др.) забавят разграждането. Добавянето на малки количества оборски тор , който обогатява почвата с микроорганизми ускорява процесите.
За повишаване на ефективността при отглеждане на бобови култури в качеството им на сидерати, подхранването се ограничава до внасянето само на фосфорно-калиеви торове и бактериални препарати. Необходимостта от азот се задоволява главно от активността на грудковите бактерии, които живеят в симбиоза по корените им. Чрез тях бобовите растения свързват и натрупват в почвата свободен азот от атмосферата – за един вегетационен период могат да натрупат около 15-20 кг на декар. Колкото повече азот от въздуха е свързан посредством бобовите култури, толкова по-висока е агротехническата им стойност.
В почвата има и свободно живеещи азотфиксиращи микроорганизми, които я обогатяват с 2-5 кг азот годишно. Грудковите бактерии са широко разпространени, а количеството им зависи от вида на почвата.
Симбиотичната азотфиксация безспорно подобрява почвеното плодородие. За повишаване ефективността на зелените торове могат да се използват различни висококачествени бактериални биопрепарати, приготвени от грудкови бактерии. У нас се произвежда агров нитрагин за соя и фасул, но в световната практика има и други.
Сидератите не могат да заместят всички останали торове, но е важна и агротехническата им функция. За добиване на голямо количество зелена маса са необходими определени дози органични и минерални хранителни вещества.
В практиката се прилага и комбинирана форма на зелено торене – основният добив се използва за фураж, а корените и допълнителния прираст се заорават в почвата.
