Колебанията в метеорологичната обстановка в края на пролетта и началото на зимата могат да бъдат чести и резки. Такива колебания хората възприемат като капризи на времето. Капризи или не, природата не подлежи на команда от наша страна и ние трябва да се съобразяваме с нея! Знанията ще ни помогнат да избегнем или да сведем до минимум пораженията от ниските температури, които съвсем не са изключение през втората половина на март и началото на април. В посочения период трайно застудяване с температури под нулата няма. Опасността идва от редуването на положителни температури над 10º С и такива около 0ºС, когато растенията вече излизат от покой.
Овощари от Сладък кладенец и Летница „бронираха” градините си срещу пролетните слани
Известно е, че под действието на отрицателните температури в растителните клетки настъпват необратими поражения. Клетките се обезводняват и се свиват. Водата изтича в междуклетъчните пространства, където преминава в твърдо състояние. Образуваните ледени кристалчета повреждат механично клетъчната структура и след повишаване на температурата нормалните физиологични процеси стават невъзможни. Най-тежки са повредите на растения или растителни тъкани и органи с голямо съдържание на вода и въглехидрати. Обратно, семената издържат на много ниски отрицателни температури, когато са изсушени.
Повредите от отрицателните температури са известни като измръзване. Такива са: загиването на плодниците („черните очи” при ягодите), корковидните петна по крушовите плодове, деформирането на новообразуваните листа, пукнатините по стъблата и скелетните клони, секторното измръзване по стъблата на овощните и лозите и др..
През първата половина на пролетта опасността идва от сланите, които се образува при нахлуване на хладен въздух с отрицателна температура. Тези слани, известни на специалистите като адвективни, могат да се задържат върху припочвения слой и по част от дърветата, храстите и лозите. По-често слани се явяват след ясни и студени нощи, когато студеният въздух охлажда повърхността на почвата и растенията. Такива слани са по-слаби и нетрайни. Те са известни като радиационни. Слани от смесен тип адвективно – радиационни се образуват по-късно пак след нахлуване на студен въздух и последващо изясняване. Най-застрашени от тях са зеленчуковите растения.
Доброто състояние на растенията, отглеждани при оптимален хранителен режим, дава сигурност срещу измръзването през зимата. През пролетта, когато растенията са излезли от покой, от значение са някои предварителни агротехническите мероприятия: варосване на стъблата в края на предходната година, правилен избор на място, където са създадени нови насаждения и снегозадържане.
В началото на вегетацията за защита от сланите може да бъде направено задимяване. То предпазва цветовете и младите завръзи. Дъждуването чрез специални инсталации е друг начин за предпазване от слани. Чрез вентилатори може да бъде направено обветряне, пречещо на сланообразуването. При наличието на достатъчно евтин природен газ той може да захрани горелки, повишаващи температурата в насажденията.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”
София
