През последните години отношението ни към минералните торове се е променило значително. От една страна се води шумна кампания за пълно отхвърляне на „химията“, а от друга човечеството се нуждае от производството на по-голямо количество храни. Интензивното подхранване, целящо получаване на по-високи добиви, може да доведе до натрупване на токсични вещества в продукцията и до замърсяване на почвата и водите.
Идеални ли са отганичните торове
Разпространено е убеждението, че екологичните продукти се произвеждат без използване на минерални торове. Отдавна е известно, че растенията извличат от почвата хранителните вещества само под формата на прости соли, разтворени във вода или много слаби киселини. Това означава, че всички органични торове – оборски тор, хумус, компост, пепел или торф, могат да осигурят на растенията необходимите хранителни вещества само в условията на минерализация, представляваща превръщане на сложните органични съединения в прости соли. Това превръщане се осъществява посредством бактерии и други микроорганизми, обичайно живеещи в почвата и органичните торове. При благоприятни условия те се размножават бързо и осигуряват разграждането на внесените органични торове. Този процес отнема известно време и това обяснява дългосрочния ефект или по-скоро последействието им, засягащо няколко години.
Минерално торене и какво трябва да знаем за него
Минералните торове съдържат хранителни вещества, които са в достъпна за растенията форма. Най-често те са във водоразтворима форма и се абсорбират много бързо. Натрупването на съединения, вредни за хората, каквито са нитратите, може да се получи само при излишък от азотни торове. Важно е да знаем, че при определени условия, например липсата на достатъчно светлина в оранжериите, нитратите могат да се натрупват даже при внасяне на много малки количества оборски тор.
Убедителен пример за отглеждането на зеленчукови култури с използване само на минерални торове е методът на Митлайдер. Той се основава на балансирано въвеждане на основни за растенията хранителни вещества с добавяне на микроелементи. Това прави възможно получаването на високи добиви екологично чисти продукти практически на всякакъв тип почви.
Отдавна прилаган метод е този на хидропонното отглеждане на растения, при който върху неутрален субстрат те получават всички необходими хранителни вещества под формата на воден разтвор. Продуктите са екологично чисти, защото хранителната среда е балансирана, осветеността също, а на практика няма вредители и болести, които живеят и се развиват в почвата. В този случай използването на пестициди, които също се натрупват в растенията е сведено до минимум и знаем, че те са много по-опасни от нитратите.
Неграмотното използване на пестицидите за борба с вредители, болести и плевели, възможността за прием на вредни вещества от водата и въздуха носят много повече рискове за човешкото здраве.
Оборският тор също може да бъде източник на вредни съединения и тежки метали – главно чрез събиране на фураж и паша в екологично неблагоприятни райони.
От какво се нуждаят растенията
За растежа и развитието си растенията се нуждаят преди всичко от азот, фосфор и калий, които са основните хранителни елементи. Те трябва да се внасят ежегодно на ягодоплодните, градинските и декоративни култури. В по-малки количества се нуждаят от калций, магнезий и сяра и още по-малко от желязо, манган, мед, бор, молибден, цинк, кобалт и др. Върху всички опаковки минерални торове е обозначено процентното съдържание на активните съставки. Това е най-важният показател за съдържанието на достъпните химични форми за растенията. Ако обикновеният суперфосфат съдържа 20% активно вещество двуфосфорен пентаоксид (Р2О5), то в двойния се съдържат 49%, което означава, че ще трябва да внесем почти 2,5 пъти по-малки количества.
