Представители на природозащитни организации в страната представиха анализ за начина, по който България изпълнява основните си задължения за изграждане и управление на екологичната мрежа НАТУРА 2000, която би трябвало да осигури защитата на ценни растителни и животински видове в страната, важен елемент за запазване на местообитанията им и цялостното биоразнообразие в природата. Изследването е изготвено от екип учени и експерти от природозащитни организации и беше представено на 28 януари, съобщиха от Фондация „Биоселена”.
През 2021 година, когато се очаква от държавата да приеме 3 ключови действия за мрежата НАТУРА 2000, а именно - да одобри заповедите за обявяване на повече от 80 % от защитени зони за страната; да подготви Националната приоритетна рамка за действие 2021-27 и да публикува Доклада за целите за НАТУРА 2000), природозащитните предупреждават, че всичко това ще се спъне в досегашните пропуски, допуснати от властта. Става въпрос за провалите в досегашните политики, които доведоха до ред осъдителни присъди и процедури, заведени от Еврокомисията срещу България в Европейския съд. Всичко това ще попречи на страната ни да има достъп до полагащото й се финансиране от европейските фондове през следващия програмен период.
Какво държавата не прави съгласно задълженията й по европейското право и регламенти:
* България не определи адекватни природозащитни цели при издаването на заповедите за защитените зони и това ще доведе до осъждане на страната по започналата наказателна процедура от ЕК - неспазване на законите на Европа и загуба на финансови средства по всички оперативни програми през следващия програмен период.
* България не проведе адекватно наблюдение и докладване на състоянието на природата и на практика е укрила от Европейската комисия информация за реалното й състояние и увреждане. Това прави незаконосъобразни всички решения за одобряване на проекти с европейски средства и ще доведе до загуба на средства и вероятно до наказателна процедура.
* България планира своите финанси до 2027 за НАТУРА 2000, без да залага в тях решаването на проблемите по започналите вече или предстоящите наказателни процедури, и всички предложени мерки се основават на неадекватна мониторингова информация, което ги прави неефективни.
В тази връзка Катерина Раковска от Коалиция „За да остане природа в България“ посочи, че Рамката за приоритетни действия за Натура 2000 (НПРД) за следващия финансови период (2021 - 2027) се нуждае от значителни подобрения. Недостатъците в нея отразяват проблемите в цялостната политика по управление на биоразнообразието и екологичната мрежа Натура 2000:
* Рамката не предвижда мерки за преодоляване на двете хоризонтални процедури на ЕК за Натура 2000 – тази за липсата на обявяване на защитените зони и съответните консервационни мерки на ниво зона, както и за некачествени оценки за съвместимост.
* Продължава да налага подход за управление на Натура 2000, по който МОСВ вече пет години не успява да постигне консенсус, и който провокира критики от академични институти и неправителствени организации (НПО), и изкара на протести хиляди хора през лятото на 2020.
* България не изпълни задълженията си по директивата и не извърши полеви проучвания на природозащитното състояние в интервала 2013-2018, съответно надеждни данни за състоянието и заплахите липсват. Това е и причина за липсата на систематичен анализ и адекватно приоритизиране, довело до някои куриозни мерки като например: за група „Д.2.7. Скални местообитания, дюни и зони с рядка растителност“ има предвидено премахване на чужди видове и нетипична храстова и дървесна растителност за над 10 млн. евро, или около 80% от сумата за тази група местообитания. Но липсват напр. средства за мерки за борба с бракониерство на дива коза.
Андрей Ковачев от СДП „Балкани“ сигнализира, че констатираните системни проблеми и липса на приоритизиране и управленска воля за излизане от тази ситуация, вероятно ще доведат България до загуба на европейски средства за Автомагистрала Струма, до вероятна осъдителна присъда от съда на Европейските общности и до пропуснати ползи от усвоени по оперативните програми до 2027 г. средства. Причината за това е не просто липсата на заповеди за обявяване на зоните от НАТУРА 2000, а липсата на определени адекватни природозащитни приоритети (виж доп. информация за защитена зона „Кресна“).
През 2019 и 2020 г. МОСВ обяви обществено обсъждане на т.н. „документ за целите“ и на над 50 проекто-заповеди за обявяване на защитени зони. Анализът на тези документи показа неадекватност и неспособност да се определят цели, съгласно изискванията на чл. 4.4 на европейската Директива за местообитанията. Примерът със защитената зона в Кресна показва, че формулираните от МОСВ приоритети са общи, преповтарят общата цел на закона и липсва посочване на първостепенните причини за обявяване на зоната, като част от НАТУРА 2000.
Петко Цветков от Българска фондация Биоразнообразие заяви, че „качественият мониторинг и оценка на благоприятното природозащитно състояние на видовете и местообитанията е в основата на формулиране на качествени цели и планиране на адекватни мерки за решаване на проблемите и като резултат подобряване на благоприятното природозащитно състояние. За съжаление абдикирането от своите задължения на МОСВ и непровеждането на качествен дългосрочен мониторинг и правенето на проформа необективни оценки, води до обезсмисляне на цялостното опазване и управление на мрежата Натура 2000“.
Българското правителство има срок най-късно до април 2021 да намери решение, съответстващо на европейските директиви и да обяви адекватно защитените зони и техните приоритети. Тогава ще приключат две мисии на независими експерти – на Европейската комисия и на Бернската конвенция. Ако проблемът не бъде решен, крайният резултат ще бъде осъждане на България в Европейския съд и прекратяване на финансирането на всички европейски проекти и програми, свързани с Натура 2000.
По предложение на Аурелио Сесилио от Дирекция „Регионална и градска политика“ на ЕК в негово писмо от 13 януари 2021, НПО ще внесат до края на месеца своите анализи и предложения до МОСВ и ще очакват адекватни действия по този проблем от правителството. НПО се надяват ЕК да организира среща за обсъждане на този въпрос, доколкото досега българското правителство отказва всякаква ефективна комуникация с екологичните неправителствени организации.
