На финала на изпълнената с тревожност 2020 година закаленият в несгоди земеделски сектор понесе безмълвно последствията от тежката Ковид епидемия и свързаната с нея криза, защото за разлика от други сектори от икономиката като туризма и ресторантьорството например браншът успя да приключи годината със сравнително средни по своята сила поражения. Най-големият бич за сектора обаче се оказа сушата, която се стовари с огромна сила, засягайки едни от най-производителните райони като Добруджа и източната част от страната.
И докато вирусната епидемия изненада всички, то природното бедствие „суша” настъпи с предупреждение от няколко години, защото три поредни есени стопаните сееха върху напукана от сушата ниви. И това се знаеше от всички.
Проблемът с безводието назряваше и опасността растеше, но отговорните да предприемат антикризисни мерки, разбирайте министерството на земеделието, останаха абсолютно пасивни - сякаш проклятието, наречено „климатични промени” не се отнася за нас и ще отмине страната ни, ей така – както се е случвало и в предишни години!
Ситуацията се изостри особено силно през зимата с питейната криза в Перник и последвалите страхотии през лятото, когато водата за населението в Шуменско и Разградско свърши и Ви-К дружествата спряха кранчето за редица малинопроизводители от региона. Безводието в летните горещини изпепели реколтата от зеленчуци в редица региони от Южна България. А в края на годината три министерства се хванаха за гушата заради водната криза в Бургас и морските курорти, като тази беда тепърва дълбоко ще засегне и земеделските производители от региона.
В същото време на дребния бизнес му стана ясно, че така наречената държавна подкрепа не отива към действително нуждаещите се и това пролича от десетките безплодни срещи на производителите на плодове и зеленчуци с администрацията. След всички тях никой от агросектора не разбра в каква посока са отишли милионите, дадени като компенсация за COVID-19. Единственото извинение на властта беше, че ресурсите й са впрегнати да преборва последиците от Ковид кризата.
И така, родните земеделци за пореден път се убедиха, че „спасението на давещия се е в ръцете на самия давещ се”, затова започнаха сами да търсят алтернативи за своя бизнес. Още през есента някои от тях се обърнаха към родните селекции пшеници, издръжливи на сушата, чието търсене започна рязко да расте. Други от тях потърсиха експертни мнения за прилагане на такива агротехники, които съхраняват подпочвената влага. Трети планират нови инвестиции в напояване, което обаче трудно ще се случи при спада на доходите, получени тази година.
Затова и когато в края на годината премиерът Бойко Борисов и земеделският министър Десислава Танева за пореден път излязоха с хвалбите колко милиарди лева били налети за сектора, браншът им отвърна с мълчание. Достойно поведение на достоен бизнес, лъган години наред, че и у нас се провеждали политики за спасението на земеделците от сушата.
Екатерина Стоилова
