До 30 ноември преработвателитите на храни могат да дадат становищата си по новата наредба за специфичните изисквания за извършване на хранително банкиране и контрола върху тази дейност, която е качена за обсъждане на интернет страницата на министерството на земеделието. Проектът отменя досега прилаганото депозиране на продукти в Хранителната банка, което поради ред административни пречки така и не проработи.
С новата наредба обещават да създаде възможност храната, която не се е превърнала в хранителен отпадък и все още е годна за консумация, да бъде оползотворена и социално преразпределена за консумация от нуждаещи се лица. Предлага се достъп на нуждаещи се лица до годна за консумация храна, която те иначе не биха могли да си позволят.
При извършването на хранително банкиране операторът на хранителна банка получава безвъзмездно от фирмите годни за човешка консумация храни. Новото в наредбата е, че в банката ще се приемат храни с изтекъл срок на минимална трайност („най-добър до“) от преработвателите, но при следните условия.
1. Да е установено с протокол от лабораторно изпитване с показатели по чл. 19, т. 1, Да бъде извършено в официална лаборатория, че храните са безопасни;
2. Тяхното представяне да не е подвеждащо;
3. Да са спазени инструкциите за съхранение на храните и опаковката им да не е повредена;
4. операторът на хранителна банка да е надлежно информиран, че храните са с изтекъл срок на минимална трайност съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1169/2011;
5. Храните да са му предоставени най-късно 5 дни след изтичане на срока на минимална трайност, определен от производителят им.
Бизнесът ще ограничи значително разходите си, извършвани при унищожаването на храни и това ще създаде възможност за инвестиране в квалифицирани служители, се посочва в мотивите към наредбата. По този начин българските компании ще се конкурират по-успешно с тези на другите държави членки. С акта, освен подобряване на бизнес средата в държавата, ще се подобри и социалното подпомагане, което ще е от голяма полза в условията на пандемия.
Операторът на хранителна банка може да приема от производителите на яйца продукти от клас А, дори 21 дни след датата на снасянето им, но при следните условия - яйцата да не са надвишили 28-дневния срок след снасянето, отбелязан на опаковката, а операторът на хранителна банка е писмено информиран, че яйцата са надвишили 21-дневния срок от датата на снасянето им, съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.
Българската агенция по безопасност на храните може да изземва храни по чл. 17 при следните условия:
1. Производителят на храни не е представил финансов или друг търговски документ, с който да докаже собствеността си върху храните;
2. Храните произхождат от обект, който не е регистриран или одобрен по реда на чл. 26 или чл. 31 от Закона за храните;
3. Храните са транспортирани с превозно средство, което не е регистрирано по реда на чл. 50 от Закона за храните;
4. При непотърсени пратки храни от групите, посочени в заповед на министъра на финансите по чл. 5, ал. 1 от Наредба № Н-2 от 2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове (обн., ДВ, бр. 10 от 2014 г.).
