От уважение към читателите на Синор.бг, няма да публикуваме пълния текст от прессъобщението на министерството на земеделието, с което риболовният бранш в страната би трябвало да се информира за резултатите от първото заседание на Тематичнате работна група, създадена да подготви проект за бъдещата Програма за морско дело, рибарство и аквакултури в периода 2021-2027 г. Първо, защото в това съобщение няма и грам конкретика и второ – защото е написано по начин, който да отегчи всеки с интерес в българския риболов.
Според прессъобщението членовете на работната група били запознати със Ситуационния анализ за състоянието на сектора, SWOT-анализа и идентифицираните потребности в рибарския сектор, но никой от пресцентъра на това ведомство не намери за необходимо да даде поне едно число от тези анализи.
Били „обсъдени идентифицираните потребности на стопанския риболов”, или казано на български субсидиите, от които се нуждаят регистрираните кораби за стопански риболов, от което се разбира, че в бъдеще щяло да се наблегне на помощта за дребномащабния крайбрежен риболов. Както и досега ще се дават пари за прекратяване на риболовните дейности във връзка с опазване на рибните ресурси. Предвижда се още модернизиране на рибарските пристанища и създаване на дългосрочни партньорства за увеличаване на преработката на български суровини от улов. „Изведена била и необходимостта от създаване на успешни партньорства между бизнеса - риболов и аквакултури, и научните организации” – как ще си партнират, защо досега не са го направили. Отговори в прессъобщението – никакви.
Иначе, председателят на работната група зам. министър Лозана Василева вярва, че „ще успеем да подготвим Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури по начин, който възможно най-ефективно и балансирано да отразява нуждите и приоритетите на сектор „Рибарство“.
Малко яснота откриваме в мерките, които ще се прилагат по отношение на акваквакултурите. „Усилията ще бъдат насочени към развитието на устойчиви аквакултурни производства, щадящи експлоатацията на водните ресурси. Това може да се постигне бъде чрез директна продажба на рибата „от фермата“ чрез пунктове за първа продажба и други алтернативни методи за директен маркетинг на продукцията, както и чрез добавяне на стойност към производството”, се посочва в прессъобщението.
„Установени били потребности и от промотиране на аквакултурите като алтернатива на риболова на застрашени, редки и видове с намаляващи числеността си популации”, но какви са тези потребности, нито една от медиите не може да разбере от така написаното прессъобщение.
Иначе е имало дискусии за (цитираме поредното нищо не казващо прессъобщение) „потребностите при преработката на риба и други водни организми. Финансовите показатели, повишаваща се ефективност и производителност на труда и възможностите за развитие мотивира потребности за увеличаване на преработката на множество нишови продукти. Предвижда се продължаване на целенасочена подкрепа за подобряване конкурентоспособността в подсектора при оптимизиране на използването на ресурсите”.
Щяло да има обаче „установени потребности по отношение необходимостта от намаляване на административната тежест по отношение на преработвателните предприятия и осигуряване на подкрепа за капацитет за навлизане на нови пазари”. В тази връзка щял да се „повиши рекламният потенциал и разнообразието от продукти, водещи до нарастване на консумацията в страната”.
Ето и финалът на това прессъобщение, от което може само да ви заболи глава.
„С цел развитие на сектора в дългосрочен план и намаляване зависимостта от вносни суровини е идентифицирана потребност за увеличаването на преработката на български суровини и създаване на нишови продукти, които да оползотворяват по ефективно националния улов и производство от аквакултури.
Бяха обсъдени и потребностите свързани с пазара на риба и други водни организми. При тях се открояват насърчаване повишаването на консумацията на риба и рибни продукти, както и насърчаване на късите вериги за достъп на потребители до производители, вкл. чрез съвременните технологии,
Силна необходимост е установена и от вертикална интеграция на продуктовата верига (от водоема до тигана) за контрол на качеството и проследяване на продукцията
За развитието на сектора е установена потребност за устойчиво развитие на износа със запазване на наличните пазари и разширяването им при възможност.”
