Околната среда с ниското качество на въздуха, почвите и водите е причина за 13 процента от смъртните случаи в ЕС, сочи доклад Европейската агенция за околна среда, публикуван днес. Замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване, въздействията на изменението на климата като горещини и излагането на опасни химикали са причина за влошено здраве на Стария континент, се посочва в доклада, предаде пресцентъра на ЕК.
Подобряването на здравето и благосъстоянието на гражданите на Съюза е по-важно от всякога, като в момента вниманието е насочено върху борбата с пандемията от COVID-19. Пандемията дава ярък пример за сложните връзки между околната среда, социалните системи и нашето здраве.
„Съществува ясна връзка между състоянието на околната среда и здравето на населението. Всички трябва да разберем, че като се грижим за нашата планета, ние спасяваме не само екосистеми, но и човешки живот, най-вече живота на най-уязвимите. Европейският съюз прилага този подход, а с новата Стратегия за биологично разнообразие, Плана за действие на ЕС за кръгова икономика и други предстоящи инициативи ние вървим към изграждане на по-устойчива и по-здрава Европа за гражданите на Съюза и бъдещите поколения“, заявява Виргиниюс Синкявичюс, комисар по въпросите на околната среда, океаните и рибарството.
„COVID-19 е поредното напомняне, което ни кара ясно да осъзнаем връзката между нашите екосистеми и здраве и необходимостта да се изправим пред фактите — начинът, по който живеем, консумираме и произвеждаме, е пагубен за климата и оказва отрицателно въздействие върху нашето здраве. Чрез инициативи в широк обхват — от стратегията „От фермата до трапезата“ за устойчива и здравословна храна до Европейския план за борба с рака, ние сме поели сериозен ангажимент да се грижим за здравето на нашите граждани и нашата планета“,Товарът от замърсяването и изменението на климата варира на различни места в Европа, като се наблюдава ясна разлика между страните в Източна и Западна Европа.
Най-висок дял от националните смъртни случаи (27 %), свързани с проблеми в околната среда, са регистрирани в Босна и Херцеговина, а най-нисък е процентът в Исландия и Норвегия, където тази стойност е 9 %.
Социално слабите общности обикновено се борят с тройния товар на бедност, околна среда с ниско качество и влошено здраве. Често, по-бедните общности са изложени на по-високи нива на замърсяване и шум и на високи температури, а вече съществуващите здравословни проблеми повишават уязвимостта на рискове свързани с околната среда. За да се подобрят условията на околната среда за най-уязвимите граждани в Европа, са необходими целеви мерки, се посочва в доклада.
Текущо проучване изследва връзките между настоящата пандемия от COVID-19 и екологичния аспект. Смята се, че вирусът на COVID-19 е с типологията на „междувидово предаване“ и е преминал от животни към хора — непредвиден резултат от натиска, който нарастващото потребление оказва върху природните системи. По отношение на въздействието на COVID-19 върху общностите ранните резултати показват, че е възможно замърсяването на въздуха и бедността да имат връзка с по-високото ниво на смъртност.
Според първоначалната оценка в доклада, необходими са допълнителни проучвания за изясняване на тези взаимодействия.
Замърсяването на въздуха продължава да е най-голямата екологична заплаха за здравето в Европа с повече от 400 000 случая на преждевременна смърт поради замърсяване на въздуха всяка година в ЕС. Шумовото замърсяване е на второ място, като то е причина за 12 000 случая на преждевременна смърт, следвано от въздействията на изменението на климата, най-вече горещините.
Товарът от замърсяването и изменението на климата варира на различни места в Европа, като се наблюдава ясна разлика между страните в Източна и Западна Европа. Най-висок дял от националните смъртни случаи (27 %) свързани с околната среда e в Босна и Херцеговина, а най-нисък — в Исландия и Норвегия, където тази стойност е 9 %.
Социално слабите общности обикновено се борят с тройния товар на бедност, околна среда с ниско качество и влошено здраве. Често, по-бедните общности са изложени на по-високи нива на замърсяване и шум и на високи температури, а вече съществуващите здравословни проблеми повишават уязвимостта на рискове свързани с околната среда. За да се подобрят условията на околната среда за най-уязвимите граждани в Европа, са необходими целеви мерки.
Хората са постоянно изложени на множество рискове, включително замърсяване на въздуха, водата и шумово замърсяване, както и на химикали, които се комбинират и в някои случаи действат съвместно, засягайки здравето. Европейските градове са особено уязвими на множествoто от тези заплахи, като в същото време имат ограничен достъп до зелени и водни пространства.
Текущо проучване изследва връзките между настоящата пандемия от COVID-19 и екологичния аспект. Смята се, че вирусът на COVID-19 е с типологията на „междувидово предаване“ и е преминал от животни към хора — непредвиден резултат от натиска, който нарастващото потребление оказва върху природните системи. По отношение на въздействието на COVID-19 върху общностите ранните резултати показват, че е възможно замърсяването на въздуха и бедността да имат връзка с по-високото ниво на смъртност.
В доклада се подчертава, че е необходим интегриран подход към политиките за околната среда и общественото здраве с цел преодоляване на екологичните рискове, защита на най-уязвимите и пълна реализация на ползите, които природата предлага за подпомагане на здравето и благосъстоянието.
Здравата природа е ключов механизъм за осигуряване на добро обществено здраве, чрез който се намаляват заболяванията и се насърчават добро здраве и благосъстояние. Зелените решения носят тройна полза за здравето, обществото и околната среда. Качествените зелени и водни пространства в градските области подпомагат здравето и благосъстоянието, като предоставят места за физическа активност, почивка и социална интеграция, като това носи значителни ползи за бедните общности. Зелените и водните пространства охлаждат градовете по време на горещините, облекчават наводненията, понижават шумовото замърсяване и подпомагат градското биологично разнообразие.
