Всички видове зеле имат високи изисквания към подхранването с азот, като няма значение дали торовете са минерални или органични. Този елемент е необходим, но не е достатъчен. Главестото зеле може изобщо да не завие глави, ако не е подхранено качествено със суперфосфат. Карфиолът, броколите и късните сортове бяло главесто зеле са особено чувствителни към фосфор. Средноранните сортове (бяло и червено главесто зеле) пък са по-отзивчиви към калий.
Никое зеле не харесва кисела почва
Зелевите култури изискват оптимално торене и подходяща почва. Киселите почви са предпоставка за заболяване на зелето от кила (гуша), предизвикана от патогенни гъбични инфекции, появяващи се при кисела реакция на почвата. По корените на растенията се развиват тумори, които се напукват и през тях проникват микроорганизмите, предизвикващи загниване. Болестта отслабва при минерално торене с азот и фосфор.
На тежки почви е добре да се комбинира варуване с въвеждане на органични торове, като това трябва да се прилага 2-3 седмици преди засаждане на разсада.
Много ранните и ранни сортове зеле трябва да се засаждат на най-плодородните участъци. Средноранните и късни сортове се нуждаят от много влага и хранителни вещества, но за сметка на по-дългия вегетационен период те могат да се отглеждат и на бедни почви, като се наторяват по-често с оптимални дози. При ранните сортове подхранването е много по-сложно.
Залагането само на оборски тор не може да удовлетвори високите изисквания на зелето поради по-бавното разлагане и усвояване. Внасянето на органични торове е най-добре да се съчетава с минерални.
Цветно зеле
Цветното зеле се развива добре само на леки и плодородни почви. На торфени и тежки почви развива много листна маса, но не прави глави или те не се развиват добре (остават малки и рехави).
Карфиол може да се отглежда на всякакви почви, но при условие, че се внася молибден.Оптималните дози са 2-3 г амониев молибдат на 100 кв. м. Друго важно условие е, че карфиолът реагира по-благоприятно на варуването от бялото главесто зеле и затова се внасят по-големи количества. Това води до рязък недостиг на бор, а за преодоляване на този проблем е необходимо 3-4 пъти за сезон подхранване с борна киселина в оптимални дози. Такова подхранване е благоприятно и за другите зелеви култури.
Кои зелеви култури се нуждаят от по-високи дози хранителни вещества
По начин на отглеждане броколите и карфиолът са много близки, но при едно и също подхранване добивите от броколи са по-високи с 20-40%. Червеното главесто зеле е по-продуктивно при торене с по-високи дози хранителни вещества. В сравнение с бялото главесто зеле, червеното се нуждае от два пъти повече торове за една и съща добивност.
На големи площи е по-изгодно да се отглежда бяло главесто зеле, а на малки – червено. Най-високи добиви се получават чрез прилагане на азотно торене.
Брюкселски изисквания
За брюкселското зеле най-добрите торове са карбамид (урея) и калиев хлорид. За листно торене препоръчителни са борната киселина, калиевят перманганат и молибденът – те не само ще допринесат за увеличаване на добивите, но ще подобрят вкусовите му качества.
Дайте на алабаша минерални торове
Колраби (алабаш) е интересен вид, наричан от кулинарите “кралица на зелето”. То практически е равнодушно не само към оборски тор, а и към другите органични торове, но реагира отлично на минерално подхранване. Консумира много по-малки количества хранителни вещества от другите видове зеле и е добре да се отглежда на третата или четвърта година след торене с оборски тор.
