От месец и половина цяла България се прекланя пред лекари, медицински сестри, санитари и останалите здравни работници от първата линия в борбата с коронавируса COVID-19. Всеки от нас осъзнава колко много им дължим за жертвата и безсънните нощи, които те полагат за изпадналите в беда. Именно в този момент е важно да осъзнаем, че в условията на тази довеждаща ни до лудост изолация всеки от нас би трябвало да се промени коренно - и в отношението си към другите, и в отговорността си към собствените си задължения. И напълно да забрави как се случваха нещата в България преди пандемията!
Същото се отнася и за родния чиновник, който в условията на криза е време да осъзнае, че времето на „безметежното взиране в тавана, в очакване на заплатата” е отминало безвъзвратно и че оттук нататък не може да търси вината за провалите в аграрната политика единствено в бизнеса, комуто до този момент само нареждаше какво да върши.
В условията на карантина е ясно, че не бива само един министър на земеделието, в лицето на Десислава Танева, да полага грижи и да търси варианти в помощ на родните земеделци и животновъди. Защото това се отнася и до всичките й подопечни чиновници, които иначе много плачат за щяло и нещяло, без да правят и малки усилия, за да може мерките, измислени от шефовете им, да стигнат до бизнеса по места.
Поводът за реакцията ни е текстът в сайта Агропловдив.бг „De minimis-ът за оранжерийни зеленчуци пред провал”, който показва липсата на всякаква организация от страна на чиновниците в Пловдивско да информират бизнеса какви мерки са взети на политическо ниво, за да имат достъп до пазара на плодове и зеленчуци.
Десет дни след решението на фонд „Земеделие” от 9 април да открие нова схема за подпомагане на оранжерийните производители, се оказва, че търговците от веригите в региона не знаят почти нищо за 5-те милиона лева държавна помощ, която ще получават, ако изкупуват родни домати и краставици. Приемът по тази схема започна на 15 април, точно преди Великден, но до вчера две от големите вериги в Пловдивско зареждаха домати и краставици от големите борси, където е знайно, че се продават основно вносни домати, тиквички и моркови, внос от трети страни или от ЕС.
Нямам представа как се чувстват самите оранжерийни производители от Пловдивско, които само в този окръг са цели 275 и които от две седмици само слушат по телевизията за държавната помощ и толкоз. Лично аз като журналист се срамувам от факта, че заедно с колегите ни досега изписахме стотици страници по този повод, но явно без ефект. Защото за безотговорния чиновник това нищо не значи – седи си "милият" вкъщи заради коронавируса, а съпругата му купува испански, италиански и какви ли не още салати и домати от Европа и съседните балкански страни.
Нямам представа какъв контрол се налага в земеделското министерство върху работата на чиновника, но цели 14 души са на щат само в Дирекция „Растениевъдство” във ведомството. Да, те имат ангажимент да сътворят и качат на интернет страницата на ведомството съответните наредби. Но защо за времето от 9 април досега не намериха време да завъртят по един телефон на всички търговски фирми от списъците, обявени на сайта на Българската агенция по безопасност на храните, които имат възможност да получат субисидии за изкупени от българските оранжерии ранни зеленчуци. Или това да го бяха сторили чиновниците от самата агенция???
Ще припомним, че ако супермаркетите кандидатстват за тази помощ до 31 май тази година, те ще получат за транспортирането на родната стока по 60 стотинки за килограм продадени домати, по 40 ст. – за килограм краставици и по 80 ст. – за килограм пипер, когато се появи на пазара.
Само че българският чиновник още спи. Защото нито го е грижа за „ходенето по мъките” на фермера от ранна пролет до късна есен. Нито за съдбата на българското земеделие – особено след коронавируса!
Екатерина Стоилова
