На 3 март България отбелязва националния си празник, който с подписването на на Санстефанският мирен договор слага край на петвековното турско робство. С договора от Сан Стефано, подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г., се прекратява Руско-турската война от 1877-1878 г. Година по-късно, на 3 март 1879 г., е и първото официално честване на Освобождението на България във Велико Търново, когато Антим I, първият екзарх на Българската екзархия, по онова време председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани.
Две години след края на войната, на 3 март 1880 г. в София започва да се празнува Денят на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. И едва от 1888 г. трети март започва да се празнува се като Ден на Освобождението на България от османско владичество.
Скоро след 9 септември 1944 г. обаче този празник е обявен за шовинистичен и чак до 1979 г. не се отбелязва тържествено. Едва през 1978 година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП честването му е възстановено по повод 100-годишнината от подписването на Санстефанския договор. От 1979 г. той се отбелязва всяка година на 3 март (но не като официален празник). С решение на Народното събрание през 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско владичество е обявен за национален празник на републиката ни.
Според договора от Сан Стефано България с малки изключения припокрива картата на Екзархията от 1870 г. В границите влизат Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров). След извоюване на националната независимост се създават още две епархии - Неврокопска и Старозагорска. Общата площ е над 170 000 кв. Км и според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.
Този договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили, който обаче е ревизиран по време на Берлинския конгрес, открит на 13 юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция, които разделят България на пет части: Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта. Отделно са Македония и Одринско, които остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
Нека днес, 142 години от договора в Сан Стефано, да положим стръкче цвете в памет на хилядите български, руски, финландски, чешки и други европейски герои, дали живота си за българската свобода!
