Наровото дърво е древно полезно растение, свещено за много цивилизации. Семената му се считали за символ на плодовитост. Произхожда от Предна Азия, откъдето е пренесен на Балканския полуостров.
Нарът е дърво или храст. Храстът е с бодливи клонки, а дръвчето достига до 3,5-4 м и до 40 см в диаметър без бодли, с кафява напукана кора. Листата са опадливи, срещуположни, дълги 2 до 8 см и широки 1-2 см., на върха притъпени, кожести, голи, отгоре лъскави, отдолу с изпъкнала средна жилка на къса червеникава дръжка. Цветовете са едри, червени, рядко бели или жълтеникави, много красиви. Поради това нарът може да се отглежда в саксия като декоративно растение. Цветовете с форма на гърне и с дълго стълбче са плодни, а звънчевидните с късо стълбче – безплодни. Цъфтежът започва късно през пролетта и продължава до средата на юли. Плодовете са кръгли, топчести, с твърда кожеста обвивка. Те узряват късно през есента и понякога са изложени на ранните есени студове. Използват се за консумация в прясно състояние и за приготвяне на сокове, сиропи, безалкохолни напитки, вина и др. У нас нарът се култивира в южните, топли части на страната и по Черноморието като плодно и декоративно дърво.
Нарът не е взискателен към почвените условия. Най-добре вирее на дълбоки плодородни почви с пропусклива подпочва. Към климатичните условия той е доста взискателен. Трябва да го настаните на топло място, с южно или югозападно изложение и без ветрове. В райони, където през зимата температурата спада под минус 17С, нарът трябва да се отглежда само като храст и да се полагат грижи за предпазване от измръзване.
В саксия – на слънце
Нарът може да се отглежда в саксия при стайни условия. Използва се универсална торопочвена смеска. Грижите за нара в саксия не се различават от отглеждането му на открито. Подходящи за съдова култура са само обикновено или кичесто цъфтящите декоративни сортове с червени, по-рядко бели или жълти цветове, които се появяват само по младите издънки. Наровото дърво достига височина 0,6 до 2 м и понякога дава плодове. Богато и рано цъфтят миниатюрните сортове, които стават най-много 1 до 1,5м високи, например Нана. Дребните, лъскавозелени, овални листа при покарване са бронзови на цвят, а през есента яркожълти. През зимата опадат. Периодът на цъфтене е от юли до август. Най- добре се развива на слънчеви места. От март до средата или края на юли се полива обилно и се наторява през 4 седмици, след това се поддържа по-сухо.
На снимката едногодишен нар в саксия
Презимуване
За да презимува нарът трябва да се подложи на резитба при прибирането му - слабите клони се отстраняват, а главните издънки се скъсяват с 1/3. Зимува на светло при 2-6°С, ако се налага престоява и на тъмно и почти сухо. Изпадалите листа се отстраняват редовно. Младите растения се пресаждат през 2 години, а по-старите само при необходимост. Най- често нарът е нападан от листни въшки.
Изберете сорт
Особено подходящ за нашите условия е израелският ранен сорт АССО 128. Характеризира с ярко червена кора и висока захарност. Това е най-сладкият сорт в Европа. Плодовете са едри - до 600 грама, а нерядко превишават тази големина. Този нар не боледува - резистентен е към болестите. В Южна България узрява около 20 септември.
