Дали българските плодове и зеленчуци ще изместят количествата на конкурентния внос, който похлупи родния пазар през последните години, е рано да се говори. Но тази есен като че ли бизнесът леко се оттласква от дъното по отношение на търсенето и предлагането на пресни плодове и зеленчуци на пазара. И за първи път в най-изобилните месеци, каквито са септември и октомври, статистиката отчита превес на български плодове и зеленчуци.
Доминиращо място на пазара тази есен наблюдаваме при картофите, чието родно производство е надхвърлило 142 хиляди тона. По данни на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата в края на октомври тази година предлаганите на пазара картофи са били 142 492 тона, докато вносът от Франция по същото време е възлизал на 12 087 т., а от Германия – на 6 537 т. Общо през годината до края на ноември обаче вносът на картофи възлиза на 31 хил. т.
При ябълките също отбелязваме ръст, тъй като през последните години вносът през зимните месеци до началото на беритбата на този плод е изключително голям. За първи път обаче от началото на годината вносът на ябълките се изравнява почти с производството на българските плодове. Така че вътрешното производство е достигнало 46 354 т, при внос до края на септември от 42 608 т.
Вносът на ябълки е основно от Северна Македония – 22 811 т., Полша – 11 264 т. и Гърция 3 083 т. При крушите най-голям е импортът от Гърция – 1 018 т. и Турция – 312 т.
Интересно е да се види какво е било съотношението на предлаганите български и вносни стоки през септември тази година. По данни на министерството на земеделието съотношението между продажбите на български домати и домати от внос е показал лек превес на българските домати, като съотношението е 58% към 42%.
При краставиците родната продукция почти изцяло е изместила вноса, така че през септември 99% от краставиците са били от родните градини и само 1% - от внос. По-голям е относителният дял на пазара на българските картофи, който е 82%. Предлаганите количества български ябълки също са съставлява 70% от общите количества, търгувани на пазара на едро.
В пика на гроздобера добри резултати има и при този плод. Данните за септември сочат, че българскoто грозде и съставлявало 80%, при 20 на сто внос. При десертното грозде основно е местното производство, а вносът е основно от Гърция – 920 т. и Турция – 703 т.
По оперативни данни на министерството на земеделието към 7 ноември тази година са прибрани 90% от ябълките, 86% от крушите, 94% от малините и 98% от десертното грозде.
Въпросът е дали тенденцията на увеличение при зеленчуците ще се запази и през 2020 г., тъй като климатичните промени се превръщат във все по-голям проблем за производителите.
