Дърветата и храстите в градината дават разсеяна или плътна сянка, която затруднява развитието на голяма част от растенията. Много красиво изглеждат затревените и добре поддържани градини. Вариантите за това са много и различни – интересно решение е засаждането на цветя в пристволните кръгове, създаването на цветни петна, лехи и др. Когато те нацъфтят се получават фантастични цветни рисунки.
Какви цветя са подходящи за сенчестите участъци?
Цветя могат да се развиват добре под всички дървета и храсти , но е важно да се намерят подходящите.
Под ореха, противно на повечето схващания, се чувстват добре: момина сълза, папрати, маточина, хоста, кокичета и нарциси.
Под ябълките – минзухари, мускари (кукувиче грозде), нарциси, маргаритки, теменужки, незабравки, кампанули (камбанки), божури, котенца, циганчета, тагетиси, латинки и лилиуми.
Левурдата е много непретенциозно растение и расте добре под кайсии, череши и ябълки.
Момината сълза е незаменима за цветни лехи и тревни площи, разположени на много сенчести места. През пролетта тя радва с многобройните си дребни цветове, имащи деликатен аромат, привличащ много опрашители (медоносно растение), а през лятото с буйни листа и атрактивни оранжево-червени плодове (кълбовидна ягода), образуващи плътен килим. Момината сълза е многогодишно растение, което е в състояние да подчертае всякакаво цветно оформление, разпространява се много бързо и може да се нарече агресивно, защото са достатъчни само няколко коренчета и скоро земята ще бъде покрита много плътно. Коренищата се разделят и засаждат през есента и пролетта. Възможно е да се размножава и чрез семена.
Под крушите могат да се засаждат маргаритки, иглики, флокс, декоративна ягода, тагетиси и кампанула.
Под сливите добре виреят луковични и иглики.
Под иглолистните видове – каменоломка, млечка, синчец, кокиче, тлъстига, нарциси и нискорасли лалета.
Под бреза – дива ягода, бергения, хоста, лилиуми, арункус (многогодишно тревисто растение от сем. Розоцветни), срещниче и др.
