От няколко години България държи третото място по износ на замразени малини и ягоди в Европа след Полша и Сърбия и този успех се дължи изцяло на бизнеса, тъй като държавата рядко е издигала този сектор в приоритет за подпомагане. „Дори когато браншът можеше да кандидатства за предпазни мрежи срещу слани и градушки по подмярка 4,1 от програмата за развитие на селските райони, маса проекти на наши производители отпаднаха, защото парите отидоха за защита на орехови градини“, обясни за Синор.БГ Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните.
Ще припомним, че преди пет години администрацията тихомълком беше гласувала много висока референтна цена за изграждане на подобни защитни мрежи при ореховите градини - 5 800 лева на декар, докато при малините и ягодите - едва 2 800 лв. Въпреки че от декар получаваните приходи при нежните плодове са в пъти повече от тези при орехите – между 1 500 и 2 хиля. лв. при малини и ягоди и едва 500 лв. – при орехите. Да не говорим за щетите, които бурите, сланите и градушките нанасят върху нежните плодове, а тази година те бяха особено унищожителни. И понеже разходите за ореховите градини са „изяли“ парите за мрежи по подмярка 4,1, затова и иначе експортните малини и ягоди продължават да се отглеждат под открито небе без защита. С редки изключения, защото на места все пак самите производители са направили необходимите инвестиции.
„Климатичните промени настъпват много по-бързо от очакваното, затова и на предстоящия фестивал на малината, който ще се проведе в Лозница на 10 и 11 юли, темата с абиотичните промени и необходимостта от подкрепа за сектора ще бъде широко дискутирана“, посочи председателят на асоциацията. Като гост на форума е поканена да присъства и министърът на земеделието Десислава Танева.
„Като климат България все повече наподобява Испания и Португалия, където заради високите температури ягодите и малините се отглеждат в тип леки оранжерии, известни като култивационни защитни съоръжения, затова и този бизнес се развива успешно независимо от промените в климата“, обясни Божидар Петков.
При последната среща на бранша с министър Танева асоциацията е предложила да се отпуснат целеви държавни помощи като тези за мини мандрите и хладилните инсталации, които да се използват за инвестиции в защитни съоръжения срещу климатичните промени. Освен срещу слани и градушки защитните мрежи предпазват продукцията и от силен пек, който също вреди на нежните плодове.
До края на този програмен период бизнесът очаква от администрацията да предложи и Национална програма за защита от градушки, в която да участват и самите фермери. „Малинопроизводителите подкрепят предложението да се плаща такса на декар за изграждане на полигони срещу градушките, тъй като на този етап най-големите масиви от градини с малини и ягоди се намират в Разградско и Търговищко, където подобни съоръжения липсват“, припомни експертът.
Около половината от насажденията с ягодоплодни и с малини в страната се отглеждат в двете области от Северна България. Засега българските производители разчитат основно на пазара на замразени плодове, но добрата новина е, че заради близостта до Румъния от няколко години родната продукция се изнася в прясно състояние в северната ни съседка.
„На този етап близо една трета от малините и ягодите от Разградско и Търговищко намират пазар в Румъния и това е голям плюс за бранша, тъй като в България се продават около 20 на сто от годишното производство“, посочи още Божидар Петков. Експертът не се наема да прогнозира как ще се развива реколтата тази година, тъй като след отминаването на летните сортове идва ред на есенните, от които тепърва ще се чака плод. Ако разбира се, природата позволи, защото, както разбрахме, защити от летните градушки почти пилстват.
Екатерина Стоилова
