Както и при останалите зеленчуци, така и при отглеждането на цвеклото има тънкости, които са важни за неговото качество. Половината успех за получаването на сладко цвекло например се крие в правилния избор на сортово разнообразие и селскостопанска технология.
Както се казва, „на вкус и на цвят приятели няма“. Така е и със сортовете цвекло. Някои харесват кръглите кореноплоди от типа „Бордо“, други „Египетска плоска“, или не по-малко сплеснатата „Бетина“, а трети -цилиндричните сортове от типа „Мона“. Не са за пренебрегване и сортът „Мулатка“ или хибридите „Боро“ и „Пабло“.
При покупка на семена трябва да се обърне внимание на сроковете за съзряване. Ранните сортове са подходящи за лятна консумация, а средоранните и късните – за зимно съхранение.
Глинесто – песъчливата почва е най – подходяща за отглеждането на цвекло.
Предпочитани предшественици за този грудков зеленчук са картофите, лукът и зелето. Когато се разреждат посевите от цвекло, отделените растения могат да се засаждат в краищата на картофените участъци, а това ще бъде много благоприятно и за двете култури.
Само не трябва да се допуска засенчване на цвеклото. То е много светлолюбива култура и в сянка кореноплодите престават да растат.
Не може да се засажда цвекло на същия участък повторно, тъй като то е от тези култури, които не търпят собствените си коренни отделяния. Засаждането на същото място може да стане не по-рано от 5-6 години. За това време вредителите и болестите ще загинат.
Цвеклото обича органичните торове, но от свежа оборска тор кореноплодите стават възлести, брадати и криви. Ако почвата е много бедна, може да се комбинира подхранване с полупрегоряла или угнила оборска тор и комплексни минерални торове.
Интересното е, че на кисели почви цвеклото се развива много слабо, а на алкалните става много сладко и с прекрасни вкусови качества.
Цвеклото обича много калий, затова няма да бъде излишно през втората половина на лятото да се внесе калиев моносулфат или пепел. С азотното подхранване трябва много да се внимава, защото излишният азот води до образуването на кухини в кореноплодите.
За да се отгледа цвекло с високо съдържание на захари и хубава окраска, необходимо е три пъти за сезон да се подхранва с натриева селитра, или физиологичен солен разтвор /1 супена лъжица сол на 10 литра вода/.
Трябва да се има предвид, че солта уврежда почвата, а предозирането може да увреди и растенията.
Залог за висок добив
Погрешно е да се счита, че по-раното засяване на цвеклото ще гарантира по-големи кореноплоди. Това не е така: цвеклото е топлолюбива култура и ранните посеви, попаднали на замръзване, стрелкуват и образуват цветоноси вместо сочни и сладки кореноплоди.
За получаване на много ранен добив цвеклото може да се отглежда чрез разсад. Трябва да се има предвид, че прерасналите разсади много боледуват и трудно се адаптират на новото място.
Цвеклото има една особеност - от едно семенце излизат няколко израстъка, което изисква отстраняването на излишните след покълване. Последващо разреждане се извършва на фаза 3-4 лист, но и прекалено не е необходимо. При голямо разстояние между растенията се получават по-светли пръстени във вътрешността на кореноплодите.
Пръстени могат да се получат и от прекалено преполиване.
Цвеклото се нуждае от две поливки на седмица, а при дъждовно лято и от по-малко. Преполиването води до загниване. Разрохкването на почвата между 3 – 4 поливки ще предотврати израстването на плевели.
