Загърлянето е разпространен агротехнически метод, който се осъществява чрез загребване на почва към основните стъбла на растенията. Полезно е и се прилага основно за картофа, домата, краставицата и бялото зеле, като при всяко едно от тези зеленчуци то има своята важна роля. Загърляне се практикува и при други растения като лук, аспержи и др.
При картофа загърлянето предизвиква образуване на допълнителни подземни израстъци -столони /видоизменени стъбла/, на които се формират клубените.
При доматите и краставиците загърлянето стимулира образуването на допълнителни корени, което осигурява по-добро подхранване и здраво закрепване на растенията в почвата.
При някои растения като аспержи и праз лук загърлянето е наложително за избелване на стъблото.Този метод спомага същоза борбата с плевелите и допълнително разрохква почвата.
Пиперът и патладжанът имат разклонена коренова система. При пипера тя е разположена в повърхностния слой на почвата /20-30см/, а при патладжана може да проникне и по-дълбоко. Допълнителните корени при тези растения се развиват много бавно, само при благоприятни условия като достаъчна влага и топлина.
Развитието на допълнителни корени, излизащи от стъблото при тези растения, забавя съзряването на плодовете, така че те не трябва да бъдат загърляни.
При растежа на пипера и патладжана е полезно да се извършва култивиране на почвата. Началото на тази операция може да започне веднага след засаждането, защото така се подобрява степента на оцеляване на растенията.
Разрохкването/окопаването/ разрушава почвената кора, задържа влагата, осигурява достъпа на кислород към корените на растенията, както и на изхвърлянето на въглероден диоксид от почвата.
По време на вегетационния период почвата под тези култури се обработва 5 – 6 пъти. Трябва да се отбележи, че окопаването на прекомерно навлажнена почва води до последващото и уплътяване.
Първите две или три обработки се извършват на дълбочина от 10 – 12 см, а последващите на 6 – 8 см, за да се намали травмирането на корените.
Голяма помощ за градинаря има мулча. Почвата между растенията може да се мулчира с окосена и подсушена трева, компост или торф. Мулчът съхранява влагата, тушира температурните разлики и подобрява състоянието на растенията.
