Почти няма ястие, в което да липсва кромид, затова запасяването с големи количества за зимата е просто желателно. А още по-хубаво е, когато сме засадили собствен и реколтата напълно си е струвала усилията.
Агротехниката при кромида на пръв поглед е доста лесна и дори примитивна. Лукът е доста устойчив на студове, затова възвратните пролетни застудявания не му въздействат особено. Узрява рано, но колкото е по-горещо лятото, толкова по-големи стават главите. Задължително обаче му е необходимо богато поливане.
Но при отглеждането има и важни специфики. Подобно на чесъна, и кромидът не трябва да се сади на едно и също място в 2 поредни години. Не е желателно и да се засажда след бобови култури, моркови и домати.
Специално внимание трябва да се обърне на почвата – тя не трябва да е кисела. Затова киселите почви се варуват с по половин килограм гасена вар на квадратен метър.
Бедните лехи пък трябва още от есента да се подхранят с прегорял оборски тор и дървесна пепел. Добър вариант е също кромидът да се отглежда след култура, за която сме влагали пресен оборски тор. Причината е, че кореновата система на лука е слаба и освен от поливане има нужда и от почва, богата на хранителни вещества.
Още една малка тайна за богатата реколта е поливането на лука с разтвор на сол – 4 лъжици в 10 литра вода. Прави се 3 пъти през 10 дни, като се редува с поливане с чиста вода. Смята се, че солената диета увеличава реколтата и подобрява вкуса на кромида, макар че при толкова лютив зеленчук е трудно да се усети някакъв друг вкус.
Много е важна ролята на борбата с болестите. Най-голям проблем при кромида са маната и ръждата. Затова при благоприятни условия за развитие на заболяванията, най-вече висока влажност, насажденията се пръскат с Верита ВГ (0,15%) и Санкоцеб 80ВП (0,25%), като се внимава за карантинния срок.
