Картофената мана е един от най-сериозните неприятели по доматате, която предизвиква некротични петна по цялото растение – от листата и стъблото до плодовете. При листата се наблюдават едри воднисти петна, които нарастват и изсъхват и от долната страна са покрити с белезникав налеп от спорите на гъбата. По листните дръжки и по стъблото пък се появяват некротични ивици, които в повечето случаи ги обхващат изцяло. Плодовете също са обхванати от кафяви петна, които понякога са с лъчиста структура.
Известно е, че картофената мана напада доматите при влажна пролет, когато валежите създават идеална среда за нейното развитие. Бялото и сивото гниене също намират идеална среда, когато влажността на въздуха надхвърли 65-70 процента. Листната плесен обаче се развива само при влажност над 80%, затова и тя се среща много по-често в оранжерии, разположени на сенчести места или до реките.
За своето развитие картофената мана изисква особено съчетание от метеорологични условия, наричани от агрономите критични дни или критични периоди.
За развитието на болестта един критичен период се характеризира със следните четири правила. В продължение на два или няколко последователни дни да има валеж с общо количество минимум 10 литра на квадратен метър. Второто условие е през всичките тези последователни дни влажността да надхвърля 75%, а също да бъде облачно, като осем-десети от небето през нощта и деня да бъде похлупено от облаци. Последното условие е минималната температура през нощта да не пада под 10 градуса, а през деня да не надхвърля 25 градуса, като среднодневната да се движи около 16-16 градуса.
При брашнестата мана пък се изисква сухо време. Единият вид, който се причинява от L.taurica се явява и при влажност от 50%, което води до снижаване на съпротивителните сили на растенията. Болестта се прихваща от попаднала върху листото конидия, която е в състояние да пробие епидермиса и да започне да се храни с него.
Обратно на този вид брашнеста мана, другият тип, предизвикан от гъбата Oidium sp., се нуждае от поне 80% влажност на въздуха. Затова и тя се развива основно през зимата в оранжериите, когато проветряването е слабо.
Същото важи и за неприятелите като листните въшки например, борбата срещу които трябва да се води основно през пролетта.
За условията на страната най-големите валежи падат през май и юни, когато средната влажност на въздуха е около 65%. Със засушаването през юли върху листните въшки настъпва депресия от смяната на температурите, в резултат на което намалява и тяхната популация. Проблемът е, че през последните години в България се появиха и така наречените „термофилни“ форми на листни въшки, които са издръжливи дори на августовските жеги.
С преминаването на горещините до края на август се наблюдават благоприятни периоди за развитието на паяжинообразуващите акари.
Затова и агрономите съветват през първата половина от развитието на доматите фермерите да насочат битката срещу така наречените черни петна (алтернарията) и белите листни петна (септориата). Всички пръскания трябва да бъдат насочени превантивно и срещу картофената мана.
Тук е важно да се знае, че конидиите на причинителя на картофената мана кълнят и заразяват доматите само в много чиста вода – дъждовна капка, роса или дестилирана вода.
Светлината пък отключва другата болест - черните петна (алтернарията) по доматите, затова и ултравиолетовата слънчева светлина създава чудни условия за появата им. Ако имате полиетиленова оранжерия, тя засилва действието на ултравиолетовата светлина, но ако е стъклена, сте защитени, защото стъклото не пропуска тази част от спектъра на слънчевото греене.
При какви температури се развиват основните болести по доматите.
Както казахме, при картофената мана минималната температура през нощта не трябва да пада под 10 градуса, а през деня да не надхвърля 25 градуса, като среднодневната да се движи около 16-16 градуса.
Пиперовата мана по доматите пък се развива в доста широк диапазон – от 9 до 35 градуса, като оптималните са 25-28 градуса.
Черните листни петна се развиват от 1 до 35 градуса, при оптимални 25-30.
Оптималните градуси за белите листни петна (септориата) са 25, но активното носене на спорите става между 15 и 28 градуса.
Листната плесен също има широк диапазон, като отпимални са 22-25 градуса.
Бялото гниене от нула градуса до 25, с оптимални – 15-20 градуса.
Сивото гниене също е от нула до 25 градуса, с оптимум около 20 градуса.
Брашнестата мана се развива целогодишно, но по-силно в края на август и през септември, когато влажността на въздуха е около 50%, а средните температури – около 30 градуса.
Влажността на почвата също е определяща за развитието на гъбните, вирусните и фитоплазмените болести по доматите. Най-бързо те се разпространяват при влажност от 70-80 процента на почвената влажност и температури от 25-30 градуса.
Фузарийното увяхване се развива при по-висока влажност, а вертицилийното – когато продължително засушаване се сменя с обилно поливане. Добрият градинар не бива никога да допуска подобно колебание на почвата.
(В следващ текст очаквайте други мерки за справяне с болестите по доматите)
