На всеки лев европейски субсидии възвращаемостта в земеделието е само 1,50 лева, което показва неефективността от такова подпомагане за този важен отрасъл от българската икономика. Това сочи анализ на Центъра за икономическо изследване на селското стопанство (САРА), представен на конференция в София.
Икономистите сравняват държавното субсидиране в сектора през 2000 г., когато на всеки лев възвращаемостта в брутния продукт е достигала около 10 лева. Още през 2007 година обаче тази възвращаемост пада до пет лева, за да достигне под 1,50 лева през 2015 г., посочи икономистът Божидар Иванов.
Изследването на САРА показва и критичното развитие на пазара на мляко в периода от 2012 – 2015 г. Според статистиката цените на суровото мляко на месечна база са падали с около 3%, докато цените на едро на кашкавала са се увеличавали с 13,8%. Така цената на млякото е представлявала 60% от цената на кашкавала.
Тази голяма асиметрия буди тревога и оказва негативно влияние върху доходите на животновъдите. В това отношение най-уязвими са се оказали стопанствата между 10 и 100 крави, където през последната година се отчитат и най-големите фалити.
Отчитайки развитието на основните подотрасли от селското стопанство за периода 2000-2015 г., експертите наблягат на водещата роля на растениевъдството, чийто дял преди 15 години е бил само 45% от брутната продукция в земеделието, за да стигне до 67% през 2015 г.
В същото време делът на животновъдството, което през 2000 г. е формирало 50% от брутната продукция, през 2015 г. пада на 29%.
Спадът при месото е от 30% през 2000 г. на 12% през 2015 г., а при млякото – от 15% през 2000 г. до 10% през 2015 г.
Земеделието продължава да формира голяма част от добавената стойност на хранително-вкусовата промишленост. Храните представляват поне половината от добавената стойност в туризма и ресторантьорството и създават поне една трета от брутния продукт в търговията на дребно.
В доклада се посочва, че годишно земеделието генерира услуги и поръчки за около 4,5 млрд лв., като допринася за положителната нетна търговия с около 2,5 млрд. лв. всяка година.
Според експертите косвено секторът участва в създаването на между 12% и 15% от брутния вътрешен продукт на страната. Затова е важно да се определят бъдещите политики, които да възстановят изоставането в онези подсектори като животновъдство и зеленчукопроизводство.
