Българската наука може активно да се включи в разработката на биопрепарати за растителна защита, които да изместят отровните никотиноидни пестициди, унищожаващи пчелите. Тези иновации могат да се използват от фермерите, като дори намерят подкрепа и от еврофондовете, защото по новата селска програма всеки иновативен продукт, щадящ околната среда, може да бъде субсидиран. Тези препоръки отправиха към колегите си биопроизводителите Албена Сименова и Милен Стоянов, представяйки новата кампания, водена срещу използването на неоникотиноидите в Европейския съюз.
„Природата има достатъчно сили да се самосъхранява и ние като фермери сме длъжни да се приспособяваме към нея, вместо да се борим с химически средства”, посочи още Стоянов. Стопанинът отглежда 100 дка тикви, дини, звездан, люцерна и коприва. Въпреки страшните гъбични болести, нападнали културите през дъждовната пролет, до този момент реколтата му се развива перфектно. И най-интересното е, че той дори не използва разрешените от агенцията по храните биоторове. „Моята житейска практика показа, че когато ние се борим, нещата не вървят, а когато се вслушваме в природата, тогава печелим”, посочи за синор.БГ Милен Стоянов.
През пролетта Стоянов е пръскал насажденията си единствено със собствено приготвен листен тор от коприва, който се оказал идеално средство за развитие на посевите. Услужил с този тор на свой колега, отглеждащ лавандула. И резултатите били много добри – стъблата на лавандуловите насаждения израснали повече от предишни години.
Албена Симеонова също е намерила естествен път за справяне с хоботника по пролетниците. След като първата й сеитба на биологичен слънчоглед тази пролет се провалила, защото хоботникът унищожил листата на младите насаждения, тя не се отказала.
„Наложи се да направя повторна сеитба и сега пролетниците се развиват перфектно”, посочи Симеонова. Вярно, че презасяването й струвало разходи, но след подходящата почвена обработка новата реколта тръгнала успешно и през есента тя очаква добро качество.
Тази година фермерката е доволна и от биологичния ечемик, за който вече има проявен интерес от Австрия и Германия. Сяла е и биологичен грах, който успешно реализирала на пазара. През есента ще очаква реколта и от гроздето си, което въпреки проблемите през пролетта. Към вече съществуващите 80 декара тя ще прибави нови 120 дка младо лозе, което в момента засажда.
Всяка година Симеонова сменя културите, като тази ротация е важна не само за съхраняване на почвата, но и като елемент да добър маркетинг.
Ако една година не сее пшеница, тя купува от колеги биопроизводители и сама си прави брашна, микс от различни сортове.
Биопроизводителите са отворени за срещи с представители на българската наука, чиято връзка през последните години беше прекъсната.
Целта е бизнесът и експертните научни звена да осъществят постоянна комуникация, така че да взаимно полезни за разивитието на едно модерно земеделие, съобразено с приодните закони.
Екатерина Стоилова
