За седемте години от присъединяването на България в Европейския съюз до 2014 година българските животновъди са задлъжнели четири пъти. В резултат на това фермерите са натрупали по 600 евро дългове само при отглеждането на една крава. Това се посочва в анализ на Божидар Иванов от Института за аграрна икономика, изнесен на кръгла маса за проблемите в млечния сектор, организирана в рамките на изложенията за храни “Месомания“ и “Светът на млякото“ в “ИнтерЕкспо център“ - София.
Тревога будят и данните за състоянието на млечността на отглежданите в страната животни, в резултат на което средната млечност се различава критично от тази на отглежданите крави в останалите държави на ЕС.
По данни към 2015 г. фермите в старите държави членки на ЕС са постигнали над 7 300 кг средна млечност от крава, докато в новоприсъединилите се тези данни са за 4 900 кг.
По данни на българското министерство на земеделието през 2014 г. средната млечност от животно е била 3 625 кг, като очакванията за 2015 г. леко да се повиши, поясни Силвия Василева, експерт в агроминистерството.
Другият сериозен проблем е и този, че докато в останалите европейски държави мандрите преработват близо 92% от издоеното мляко, то в България се преработва под 50%, посочи още Божидар Иванов.
По официални данни годишно мандрите изкупуват под 500 хил. тона, при общо добити количества от 1,1 млн. тона.
Българските фермери трудно склоняват да създадат сдружения и това е основната пречка пред бизнеса, посочи и Димитър Зоров, съпредседател на съюза на говедовъдите. Добър пример според него е асоциацията на черношареното говедо, която чрез съдружие между стопаните е успяла да намали разходите на отделните фермери.
Според изпълнителния директор на съюза Михаил Михайлов в момента съществуват по няколко развъдни асоциации за една порода животно, което е неефективно.
Браншовиците настояват и за промени в законите за ветеринарно-медицинската дейност и за животновъдството, които да позволят на стопаните да правят кръстоски между български породи животни и примерно холандски.“Българското черно-шарено говедо отдавна не е в онези количества, каквито е било преди десетилетия. За да увеличим продуктивността на стадата си, е редно да можем да правим подобни сръстоски с друг вид породи“, обясни още животновъдът.
Силвия Василева от агроминистерството съобщи, че вече е сформирана работна група, която да подготви бъдещите промени.
