Освен в промишлените ферми отглеждането на бройлери е препитание за някои по-малки производители. Все още бройлери и пилета от общоползователни хибриди се отглеждат и в домашни условия. За съжаление то е основано или изцяло на народни прийоми или стопаните, които са осъзнали предимствата от спазването на технологията на отглеждане, често използват такива, за да поевтинят продукцията си. Резултатът от това е най-често далеч от желания. От заложените за отглеждане пиленца на есен се преброяват малцина оцелели, но и те не струват никък евтино. Дребните стопанства, които ползват отпадни суровини (слънчогледово кюспе, утайки от производство на олио, трупни брашна и др.), много често остават разочаровани от крайните резултати. Къде е истината?
Настаняването на еднодневните пиленца трябва да става в добре отоплени (32 градуса С през първия ден), проветрени и сухи помещения. Подът се покрива със слама или стърготини с дебелина 4-5 см или около 2-3 кг/кв. м. Залагат се максимум 15-20 пиленца на квадратен метър в зависимост от възрастта и теглото, до което ще се реализират. Когато поенето ще става с гривитачни поилки, се предвижда на едно на всеки сто пиленца, а когато ще се използват нипелни - 10-15 пиленца на нипел. Храната е най-добре да се заложи на хартия в близост до поилките, за да се улесни поенето. В първите часове пиленцата имат нужда от вода, защото много често се обезводняват в процеса на люпене. Храната трябва да е на разположение веднага, да се залага на малки порции няколко пъти на ден, за да е свежа. След 4-ия час 50% от пиленцата трябва да са с пълни гушки, а след 8-ия - 90%. Ако всичко е наред, смъртността след 1-ата седмица следва да бъде между 0,9 и 1%, а теглото около 150 грама. Температурата на тялото следва да бъде около 39,4 градусаС.
Не е достатъчно с пшеницата и царевицата от рентата да се отглеждат успешно птици. Ограничителните мерки, които се налагат във връзка с птичия грип, силно ограничават храненето на открито. Така най-разумният избор е да се разчита на готови храни или предварително заготвени смеси, биоконцентрати, от утвърдени производители на храни. Отначало следва да се започне със стартер, които отговаря на изискванията на пиленцето до около 7-10 дни, следва храна за периода до около месец или т. нар. гроуер и след това финишър или храната за същинското угояване. В същия ред се подреждат и концентратите, като процентите на влагане и рецептите за изготвяне на готова храна от тях се указват от производителя.
Не се допуска смесването на храните с по-евтини зърнени компоненти или отклонения от указания процент на влагане на концентратите. Това води до нарушаване на предварително заложения от специалистите хранителен състав, проблеми с продуктивността и отклонения в здравословното състояние на птиците. Време е и да се изостави практиката на птиците да се дават допълнително сварени яйца, зърна от черен пипер, зелени треви и др. В случай че птиците не се развиват нормално най-добре е да потърсите съвета на специалист по отглеждането им или на ветеринарен лекар.
Недостатъците в качеството на храната се отстраняват след разговор със специалиста на доставчика на храна или със смяна на доставчика. Храната е основен фактор за добра продуктивност и добро здравословно състояние и следва към приготвянето й да се подхожда професионално.
