Предвиждаме през лятото да започнем разписването на мерките по стратегическия план за България в координационната група, а в края на годината той да бъде готов с всички интервенции по програмите и финансовия план. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева в рамките на информационен семинар в Разград, който бе организиран със съдействието на звеното за управление на Национална селска мрежа, цитирана от пресцентъра на министерството на земеделието, храните и горите. Надявам се да начертаем заедно със земеделските стопани един добър стратегически план, който да доведе до по-добри резултати за земеделието и хранително- вкусовата промишленост, посочи Кръстева. „Призовавам земеделските производители да бъдат активни с предложения по новата Обща селскостопанска политика и да имаме диалог, за да намерим правилни решения за развитието на едно конкурентно земеделие“, подчерта тя пред над 200 земеделски производители. Заместник-министърът обяви, че е създаден специален адрес за електронна поща cap@mzh.government.bg за предложения и коментари за новата ОСП.
Заместник-министърът отчете, че селското стопанство е сред основните отрасли в икономиката на Разградска област, като рез 2018 г. формира близо 14% от брутната добавена стойност от всички сектори на икономиката на областта и я нарежда на второ място по този показател в рамките на Северен централен район след Силистра. „За периода 2014-2019 г. земеделските производители в областта са получили финансова подкрепа с европейски и национални средства в размер на 435,6 млн. лв., като 51 млн. лв. от тях са по инвестиционни мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)“, каза зам.-министър Вергиния Кръстева.
Мария Христова, ръководител на Координационната група за ОСП след 2020 г., сформирана към МЗХГ, запозна присъстващите земеделски стопани с хода на преговорния процес на ниво ЕС относно ОСП 2021-2027 и предложените от Европейската комисия преходни разпоредби за 2021 г. „2021 г. ще бъде преходна за земеделските производители. 30% от бюджета на бъдещата ПРСР ще бъде насочен за агроекология и климат, биологоично производство и хуманно отношение“, уточни Христова.
Тя допълни, че се въвежда задължителен елемент държавите да създадат механизъм за управление на риска. „Първоначално за България предвиждаме да се покрива рискът от градушки, а впоследствие и други рискове. Водим преговори за запазване на националната преходна помощ и след 2021 г., както и за по-висок процент за обвързана подкрепа.“, подчерта координаторът.
Експертите на МЗХГ разясниха новостите около приемите през 2020 година по ПРСР 2014- 2020 г. – както за инвестиционните, така и за компенсаторните мерки. Фермерите от областта бяха запознати и с новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство“, както и с възможностите за подкрепа за покриване на новите изисквания за биосигурност, които целевите приеми по следните подмерките на ПРСР 2014-2020 ще предоставят през 2020 г.: подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки“, 5.2 „Инвестиции за възстановяване на селскостопанския производствен потенциал“ и 6.3 „Стартова помощ за малки земеделски стопанства“.
От животновъдния сектор в област Разград най-силно развити са птицевъдството и свиневъдството, като през 2018 г. тук са били отглеждани близо 18% от общия брой птици в страната и над 6% от общия брой свине. В рамките на периода 2014-2018 г. се наблюдава съществено нарастване на броя на отглежданите пчелни семейства – с близо 51%, птици – с над 49% и свине – с 12%., стана ясно по време на срещата.
