След отказа на земеделските производители да одобрят варианта за съфинансиране на национален фонд за борба с градушките, който беше предложен в проект на закон от министерството на земеделието и депутатите от ГЕРБ през миналата година, България загуби малко над 70 милиона евро по мярката за управление на риска в Програмата за развитие на селските райони, които бяха пренасочени в други направления. Това припомни преди дни министърът на земеделието Десислава Танева пред зърнопроизводителите от страната, които се събраха за девети път на среща с администрацията в Пловдив, дискутирайки по бъдещите политики в земеделието.
„Време е да погледнем визионерски на сектора и на бъдещето, а не на принципа на едната стотинка икономия в днешния ден да загубим скорост за десет години напред, защото всички знаем какви са негативите от климатичните промени“, посочи още Танева. И прпипомни, че ако законът за градушките е бил приет, то и полигонът в Шумен можеше да се задейства, така че най-после да има защита срещу градушки и в Добруджа.
Танева посочи, че с встъпването си отново на министерския пост е решила да спре преговорите със застрахователите, които също отказаха съучастие в бъдещия фонд. Затова ще започне работа по нов проект, заимстван от опита на на унгарските фермери, които са създали взаимоспомагателен фонд, където всеки производител има своята вноска.
„След като проучихме европейския опит, се спряхме на практиката в Унгария, където със средства на браншовите организации и с ресурса от тяхната селска програма са изградили този фонд“, добави Танева.
Той е акредитиран към унгарската Разплащателна агенция и съществува на принципа, по който и българската администрация беше заложила в Закона за борба с градушките, припомни министър Танева. Всички земеделски производители внасят определени парични вноски, като една част от тях е за издръжка на противоградовите им системи, а останалата част служи като обезщетения за пострадали фермери от природни бедствия. Вариантите за създаването на подобен фонд са два – или да бъде създаден от организация на земеделските производители, която да акумулира средствата на своите членове, или да бъде към Разплащателната агенция, каквото е нашето намерение, обясни Танева.
Големият плюс на тази система е, че стопаните получават обезщетения дори за поражения, по-малки от 100%, каквато е досегашната практика на компенсации в България. Самият процент на щети се определя на държавно ниво след дискусия с бранша.
„До момента националният бюджет отпуска за борба с климатичните промени едва по 4 милиона лева годишно, или за 5 години това са едва 20 млн. лв. Затова и в бъдеще, когато ЕК отново ще предоставя на България 70 милиона евро, или 150 милиона лева, за управление на риска, трябва да имаме готовност да използваме тези средства за обезщетяване на бранша. Но задължително фермерите трябва да осигурят и собствено финансиране чрез вноските в този фонд, заключи Танева.
