Докарахме я дотам вносът на чушки от чужбина да надхвърли вътрешното производство, въпреки опитите на държавата да насърчава градинарите, рискували с този труден за отглеждане зеленчук. По данни на министерството на земеделието през юли в страната са произведени едва 6 964 т пипер, докато вносът от съседните Турция, Гърция и Македония надхвърля 7 551 т. Така се покрива вътрешното потребление от малко над 13 хиляди тона, сочи анализът за юли т.г.
Дъното е безславно достигнато и за това нееднократно предупреждаваха пиперопроизводители и преработватели през последните години. Ако се върнем само преди четири години - през 2016 г., ще видим, че производството на сладък и лют пипер тогава е достигало 72 хиляди тона годишно. Вярно е, че сега произведените 6 964 т са само за един месец, но дори да ги умножим по четирите основни месеци, в които има реколта от пипер, това означава, че производството за цялата 2019 г. ще бъде едва около 28 хил. тона. Или за четири години сме сринали производството си тройно, а това е удар, който не може да се сравни с нито един подсекторите в земеделието.
Не говорим за липсата на качествената българска капия, чиито сортове все по-рядко се отглеждат, защото са по-нискодобивни, но това пък е за сметка на високите им вкусови качества. И това се знае от всеки фермер.
Тази година за първи път отделиха пипера от останалите зеленчуците при субсидиите по обвързаната подкрепа, което доведе до леко нарастване на засадените площи. Лошата откъм климатични промени година обаче удари бизнеса. И така равносметката е стряскаща – внасяме повече, отколкото произвеждаме.
Добрата новина все пак е, че при останалите основни зеленчуци – доматите и картофите вносът все още не надхвърля вътрешното производство. Само през юли сме произвели 52 603 т домати, а сме внесли 31 794 т. По отношение на картофите вътрешното производство е 51 733 т, докато вносът е 23 768 т.
Силно притеснителното е, че консервната индустрия е изкупила едва 19 хил. т домати за преработка и само 3 742 т пипер.
