Броени дни преди годишното дефиле на породистите животни, което ще се проведе в края на април в Сливен, фермерите нямат усещане за празничност и за положително развитие на сектора. „И тази зима млекопроизводителите приключват на загуба и това личи от фалитите, които продължават да се случват сред колегите“, съобщи пред Синор.БГ Танчо Колев, председател на Националния съюз на млекопроизводителите.
Проблемът е, че с бизнеса се разделят средно големи ферми, които би трябвало да са гръбнакът на животновъдството. Но поради намалените субсидии за не селектираните животни и спада в изкупните цени на млякото от пролетта на тази година процесът на трайно закриване на фермите се задълбочава, обясни Колев. Само преди дни са се отказали от бизнеса фермер със сто крави от казанлъшкото село Голямо Дряново и негов колега от чирпанското село Държава с 80 млечни животни.
Танчо Колев разкритикува остро и новите промени в наредбата за договорните отношения в сектора на млякото и условията и реда за признаване на организации на производители, техните асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти, които по никакъв начин няма да решат проблемите във взаимоотношенията между изкупвачи и млекопроизводители.
„Системата в България е сбъркана тотално и по нищо не прилича на европейската, където мандрите принадлежат на самите животновъди и затова са определящи при формирането на цените“, посочи Колев. Вместо това у нас между фермера и мандрата стоят маса прекупвачи, които надуват цените и затова животновъдите нямат думата по отношение на собствения си продукт. И вместо да реши този проблем, администрацията само преписва европейските наредби, а те нямат нищо общо с родната действителност, посочи още Колев.
Сравнявайки аграрната политика в Румъния и България, животновъдът за пореден път припомни как фермерите в северната ни съседка успяха да извоюват навреме адекватна подкрепа още при първия програмен период и днес тяхното животновъдство отчита троен ръст, докато у нас броят на стопанствата ще продължават да намаляват.
Други млекопроизводители пък са изключително недоволни от схемите за източване на средства в животновъдството, които постигнаха с плащанията за ливади и пасища в планинските региони.
Фермер, пожелал анонимност, припомни случая с конете в Осогово, където за 50 коня мнимият коневъд е получил под наем огромна площ с 1 800 декара общински ливади и пасища, нещо, което никой друг реален животновъд с голямо стадо не би могъл да получи.
Но и до този момент не е ясно кой чиновник от земеделските дирекции по места са одобрили тези договори и ще има ли санкции и за други подобни случаи в страната, защото парите от Европа продължават да изтичат към хора, които не постигат нищо за икономическия просперитет в изостаналите региони.
Животновъдите не виждат промяна и в защитата на българското производство на вътрешния пазар. „Колко пъти ни се обещаваше, че върху българските храни ще има специални обозначителни табели, които да насочват потребителите към родната стока. Вместо това и тази пролет агнета от Румъния масово се колеха в наши предприятия и понеже контролът е твърде слаб, се представяха в магазините с български печати“, остро реагира председателят на браншовия съюз.
Хората от бранша не смятат, че и с поредните промени в наредбата за организациите в сектор мляко, колегите им ще започнат да се обединяват. „Никоя организация не би могла да осигури годишен оборот от 50 хиляди лева, затова едва ли тази наредба ще проработи“, коментира и Пенка Ботева от съюза на животновъдите.
