Преди месец биологичната производителка от Радомирско Ирина Ризова се завърна от Китай, където заедно с колеги от Европейския съюз в продължение на три седмици са посетили десетки иновативни стопанства, голяма част от които се занимават с органично производство. Самата Ирина е архитект по професия, но преди 4 години се захваща с биологично производство и днес върху 45 декара отглежда биологични орехи, лешници и череши в радомирските села Извор и Поцърненци.
Преди няколко месеца тя участва в конкурс на Европейската комисия, насочен към млади фермери, част от инициативата „Един Пояс Един Път“ за обмен на технологии, ноу-хау, стоки и услуги с Китай. Един от съорганизаторите на този конкурс е Европейската организация на младите фермери, в които България и Румъния все още не членуват със свои организации. Въпреки това в конкуренция с 450 фермери от Европейския съюз Ирина печели и попада в групата от първите 10 млади земеделски производители, които посещават десетки стопанства в различни китайски провинции.
Освен българката в групата участват още фермери от Ирландия, Гърция, Полша, Великобритания, Дания, Холандия, Италия и Естония.
Самият проект ще продължи 18 месеца и освен посещения в Китай са предвидени визити и от страна на китайски млади фермери в различни държави от Европейския съюз.
Азиатската държава има интерес да заимства европейски практики за контрол на качеството, както и да използва географски наименования за продуктите (GI geographical indications), които са гаранция за качество и имат висока маркетингова стойност, посочи за Синор.БГ Ирина Ризова. В това отношение потенциалът за търговско сътрудничество между България и Китай е голям, тъй като представата на бизнеса от Китай и Западна Европа е, че в България храната е чиста, а земята не е замърсена и изтощена от интензивното земеделие, посочи биопроизводителката.
В тази връзка Ирина дава и предложения към българската администрация, свързани с директния стокообмен между двете държави. За съжаление в списъка със 100-те защитени географски названия, включен в договора, който е подписан тази година между Европейския съюз и Китай, не присъства нито един български продукт с географско название, въпреки че в Китай добре познават българското розово масло и кисело мляко.
Ако България успее да защити поне част от уникалните български продукти в споразумението, това ще гарантира дългосрочна и устойчива перспектива за нашите производители, посочи Ирина Ризова. Според нея развитието на биологичното и органично земеделие и преработката на тази продукция би дало голям тласък на малките и средни производители и би осигурило дългосрочна, позитивна перспектива за българското селско стопанство.
„Китайското правителство добре осъзнава, че производството на зърнени култури е важно, но не е необходимо да бъде приоритет дори и за най-многолюдната страна в света“, посочи фермерката.
Китайският опит в областта на органичното селско стопанство за Ризова е бил от съществено значение, тъй като азиатската държава прилага изключителни иновации и нови екологични практики. Като например фермата за чай, разположена в южната провинция Гуанкси, която изцяло е биологична. Хитът в нейното производство е черният чай, който престоява цели 3 години в специални сухи приземни помещения, така че ензимът успява да се разгради. Цената на този чай е съизмерима с тази на златото, тъй като половин килограм от него се продава за 460 долара (3 хил. юана).
Интересна иновация в тази ферма са и соларните лампи, които привличат вредителите по чая и ги унищожават. Соларните лампи е китайска иновация, която би могла да се приложи и в България.
Освен с биопроизводството на ориз китайците са изненадали европейските си гости и с крупни оранжерии на аквапоника, в които се отглеждат сладки картофи, марули и други зеленчуци.
Представен е бил и демонстрационен център за вертикални ферми, което според азиатските земеделци ще бъде и бъдещето на селското стопанство. Поради разрастването на населението и отнемане на все повече земя за градски цели азиатските фермери ще търсят и алтернатива в този вид оранжерийно производство.
Предприемчив китайски бизнесмен пък се е захванал с отглеждане на нови селекции прасета, като купува селекционният материал от всички краища на света - Канада, Южна Америка, Европа и др. Кръстосвайки различни породи свине, днес неговата ферма се е превърнала в развойна база за селектиране на животни, които изцяло се отглеждат по биологичен начин, посочи още Ризова. Фермата се захранва с биогаз от биологичния отпадък.
Земята в Китай е държавна собственост и се отдава на земеделците за период от 30 години, като самите фермери могат да решават сами какво да правят с нея – дали да я обработват или да я отдават под наем на по-големи кооперативи. Китайското правителство вече не гледа на индустрията и земеделието поотделно, а желанието е да да бъдат интегрирани в една система. Научните институти разработват новите технологии и приложения в земеделието, вертикални градини без почва, аквапоник, така че наука и бизнес активно да си помагат в развитието.
Според Ирина, ако България засили биологичното производство, което носи по-висока принадена стойност, фермерството и преработвателният сектор биха спечелили, тъй като в момента българското кисело мляко в Китай се прави по рецепти, които нямат нищо общо с патентования в Япония роден продукт. Българските вина също имат потенциал за намиране на пазари, стига да се наблегне на високия клас продукти.
Като пратеник на България Ирина е успяла да представи потенциалните възможности за развитие, тъй като и в Китай, и Европа проблемите с отлива на младите хора от земеделието е огромен. Дали страната ни би могла да излъчи по света повече пратеници като Ризова и кога това би станало държавна политика, зависи само от родните управници, защото предимствата на екологичното земеделие са неоспорими, но засега ги популяризираме само благодарение на Европейския съюз.
Екатерина Стоилова
