Едни градинари отглеждат големи и вкусни чушки, а при други вехнат или пък остават съвсем дребни. Опитни градинари твърдят, че отглеждането на пипера изобщо не е трудно и добра реколта може да се получи и без минерални торове, безкрайно поливане и плевене, само трябва да се придържаме към няколко прости правила.
Най-важното е пиперът да заеме адекватното си място в сеитбообращението. Сади се след сидерати, краставици, зеле, моркови и кромид. Доматите и картофите обаче са абсолютно противопоказни както като предшественици, така и като съседи. Най-вредни са обаче лютите чушки, които са нападани от същите болести и вредители, а освен това опрашват сладките чушки.
Случва се разсадът да върже още преди пресаждането му. Нищо страшно не се е случило – може да бъде пресаден в парник или оранжерия. Ако ще го прехвърляте в откритата почва обаче завръзите ще трябва да бъдат пемахнати, тъй като така или иначе ще се откъснат.
При пресаждането на разсада в откритата почва в никакъв случай не го притрупвайте със земя – пиперът е сред малкото зеленчуци с коренова шийка и ако бъде засаден прекалено надълбоко, ще расте слабо и ще ражда слабо. Кореновата му система е разположена почти на повърхността и разрохкването на почвата и плевенето трябва да се извършват много внимателно.
Стъблата на пипера са чупливи и листата му се късат лесно, затова след пресаждането трябва да бъде привързан за колчета – случва се в силни години растенията да паднат под тежестта на зеленчуците, изтръгвайки корените си от земята. В парниците и оранжериите пиперът се оформя с 2-3 стъбла – силните стъбла се привързват към конструкция, а слабите се отстраняват след първите завръзи. С течение на времето всички долни листа се премахват.
Разхвърляни кори от банани и ябълки привличат насекомите, които опрашват пипера. За да се подсили образуването на зеленчуците, в безветрен ден растенията се разтърсвет леко или се обработват с подходящи за целта стимулатори.
Пиперът обича честото поливане в неголеми дози, затова се полива 2-3 пъти седмично, овлажнявайки леко почвата до 40 сантиметра дълбочина.
Реколтата се събира във фазата на техническа зрялост на зеленчуците, тъй като иначе те ще задържат развитието на следващите. А през есента е важно да се откъснат всички цветове и пъпки, които няма да успеят да дадат реколта, за да не забавят наливането на вече формираните чушки.
