Един кубичен метър конструктивна дървесина съхранява около 0,9 тона въглероден двуокис (CO₂), а производството на еквивалентно количество бетон и стомана може да генерира от 3 до 5 пъти повече въглеродни емисии. Докато расте, дървото поема въглероден диоксид (CO₂) от въздуха, разгражда го с помощта на слънчева светлина и вода, отделя обратно кислорода и задържа въглерода в собствената си дървесна маса. Този въглерод остава „заключен“ в дървесината дори след като дървото е отсечено и превърнато в греда, под, мебел или фасада – с други думи, всяка дървена конструкция е буквален склад за въглерод.
Затова, когато говорим за борбата с климатичните промени, е изненадващо, че вниманието се насочва основно към енергетиката и транспорта, а по-встрани остава един важен биологичен процес, който се случва във всяка гора, а именно – фотосинтезата. От Браншовата камара на дървопреработващата и мебелната промишленост акцентират върху значението на горите. Публикуваме със съкращения текста на Христо Янушев от „Палисандър“.
Ето и числата по отношение на въглерода, съхраняван от дървесината
Дървото извлича въглерода буквално от въздуха – чрез фотосинтезата поглъща CO₂, разгражда го; задържа въглерода в себе си и изпуска кислорода обратно навън. На практика растящото дърво отнема CO₂ от атмосферата и съхранява част от въглерода (под съхранен CO₂ се има предвид количеството атмосферен CO₂, еквивалентно на въглерода в дървесината. В дървесината се съхранява въглерод, а не газообразен CO₂. Това не е готово изчисление на нетния отпечатък на продукта).
Изследвания в областта на строителството с масивна дървесина показват, че само един кубичен метър конструктивен дървен материал съхранява приблизително 0,9 тона (CO₂). „На практика това означава, че всяка дървена къща, покривна конструкция, таван или мебелен комплект не просто „не замърсява“ – тя активно задържа въглерод, който иначе би останал в атмосферата като парников газ. Колкото повече дървесина влиза в дълготрайна употреба в сгради и обзавеждане, толкова повече въглерод остава изваден от климатичния кръговрат за десетилетия напред“, обяснява експертът Христо Янушев от „Палисандър“.
Кръгова икономика: дървесината се използва повторно, а не се изхвърля
Освен като въглероден резервоар, дървесината е и материал с изключителен потенциал за кръгова употреба. За разлика от бетона, който трудно се преработва след разрушаване на конструкция, и от пластмасата, чието рециклиране често е ограничено и енергоемко, дървесината може да премине през няколко последователни жизнени цикъла:
Повторна употреба – греди, дъски и конструктивни елементи от разглобени сгради могат да се вложат директно в нови проекти.
Рециклиране – дървесни отпадъци от производството се превръщат в плочи, ПДЧ, ОСП и други материали за строителството и обзавеждането.
Оползотворяване на остатъчна биомаса – трици, стърготини и изрезки се използват за производство на пелети и биогорива, заместващи изкопаеми енергоизточници.
Биоразградимост – в края на своя жизнен цикъл необработената дървесина се разгражда естествено, без да оставя трайно замърсяване.
Именно тази верига от възможности – от новата конструкция, през ремонта и рециклирането, до енергийното оползотворяване – прави дървесината един от малкото строителни материали, напълно съвместими с принципите на кръговата икономика.
България: суровина в изобилие, използвана отговорно
Темата за кръговата икономика и дървесината има и силно национално измерение. България разполага с едни от най-богатите горски ресурси в Югоизточна Европа. Горите заемат около 38,6% от територията на страната, а общият запас от дървесина достига около 750 милиона кубични метра – ръст 3,2 пъти за последните 65 години, според дългосрочни горскостопански анализи.
Важно е да се подчертае, че добивът на дървесина у нас е далеч по-нисък от прираста ѝ – с други думи, гората расте по-бързо, отколкото се използва. Годишният прираст се оценява на около 13,6 млн. кубически метра, докато реализираният добив през последната година е около 5,6 млн. куб.м – използват се едва около 41% от прираста, при средно ниво от близо 70% за Европейския съюз. Това означава, че потенциалът за отговорно и устойчиво използване на българската дървесина в строителството и производството на мебели е значителен – без риск за горските екосистеми, при спазване на добри лесовъдски практики.
Пример от бранша
Все повече български производители прилагат принципите на отговорното горско стопанство и дълготрайната, нисковъглеродна употреба на материала в своите проекти. Когато влагаме дървесина в една конструкция, въглеродът, натрупан в нея по време на растежа на дървото, остава съхранен в сградата за десетилетия. Това не е просто екологична идея, а реален и измерим факт. Когато в подходящите проекти използваме дърво от отговорно стопанисвани гори вместо материали с по-високи емисии като бетон и стомана, можем да намалим въглеродния отпечатък на сградата. Именно затова вярваме, че дървесината е строителният материал на бъдещето.
Ролята на бранша
Българската камара на дървообработването и мебелната промишленост (БКДМП) работи активно по общообразователни инициативи, насочени към ползите от устойчивото стопанисване на дървесината и прилагането на принципите на кръговата икономика в горското стопанство и дървообработващата промишленост.
Изборът на дървесина – при строеж на къща, ремонт на покрив или обзавеждане на дом – вече не е само естетическо или практично решение. Той е измерим принос към по-нисък въглероден отпечатък, при условие че суровината идва от добре управлявани, възобновяващи се гори – каквито са голяма част от горските територии в България.
